The wall

Получих следния имейл:

Уважаеми Дами и Господа,

Над 150 000 и-мейла на български фирми има в нашите специализирани бази данни за директен маркетинг.

Тези бази данни могат да Ви бъдат полезен инструмент за откриване на нови клиенти и разширяване на пазарните Ви позиции. Базите данни с контакти на фирми са много удобни и при продажба или промоция на Вашите стоки или услуги.

За да сме сигурни, че предлагаме актуален и надежден продукт, нашият екип всеки месец актуализира базите данни, премахвайки грешните и остарели и-мейли, и добавяйки нови.

Нашата цел е да бъдем най-достъпния бизнес каталог в България. За това новата промоционална цена за всичките 150 000 и-мейла е само:

1499 лв. 499* лв. (или само 0,357 стотинки на и-мейл)

Възможно е и закупуване на по-малки пакети от и-мейли при цена:

3 ст. 1* ст. на и-мейл.

* Промоционалните цени са валидни за периода 20.06.2010 – 20.07.2010.

Ако приемем, че всеки имейл е личен, т.е. защитен е с парола, която не е публична (фирмена, корпоративна), то горецитирания текст веднага се превръща в оръжие, което може да бъде използвано срещу автора.

Отдавна нищим темата за електронната поща. Моите уважения, но 150 000 средни фирми, които имат полза да бъдат в бизнес каталози — няма. Много далеч съм от мисълта, че 150 000 притежатели на електронни пощи са дали разрешение за добавянето им в база данни. Друг е въпросът, че може да са подлъгани.

Такива бази данни с информация за електронни пощи са сериозен вредител на спокойното съществувание в Интернет.

Дневната доза такива спам писма, които получавам са между 10 и 15. Единствената ми защита е здравия филтър, който праща тези писма в предназначената папка. Богомил е защитил имейла си. С какво точно, не съм сигурен, но може да подава жалби срещу евентуални вредители.

Не успях да намеря контакти (мобилен/стационарен телефон), но мога да ви уверя, че това няма да остане така. Съответните органи ще бъдат сезирани, ако трябва да се вярва на гологлави рицари на книгата. Ако има механизъм, който да се бори успешно с такива мошеници на дребно — добре. Ако няма — тежко му на отдела за киберпрестъпления към ДАНС.

Както един човек успя да спечели книги за библиотеката чрез ежеседмични молби, така трябва да се спечели и спокойствието от спам. Ежеседмични (защо не ежедневни?) жалби, разпратени към съответните институции. Отворени писма…докато продажните български медии не обърнат малко внимание.

<реклама>
Възползвайте се от промоционалната цена на имейлите. Личните имейли са на цена 0,3 ст. на адрес.

Отдавна е обговорена тезата, че качването на творби в Интернет може само и единствено да мотивира хората да си закупят оригиналите. Дадоха се и редица примери. Дори с Паулу Коелю, който много добре интерпретира чужди творби, но за сметка на това печели пари от това.

Изчаках реакцията на журналистите, като силно се надявах да има други журналисти, освен тези, които за двадесет минути пишат една статия и се “отчитат” пред редакторите, уж вършейки работа. Но така и не дочаках журналист, който да отклони темата от Читанка, полицейските плъхове и книжните престъпници. Чудех се дали някой ще спомене на принц Колев, че съществуват други, много по-големи и известни сайтове, които нарушават авторски (и сродни) права. Сигурно е трудно да се подшушне на Явор Колев, че съществува един сайт, който събира мултимедийно съдържание и нарушава авторски права. Иначе ГДБОП търси и се бори срещу правонарушителите. Такива са клиповете, заснети от сателитния канал на БНТ или от т.нар. Канал 1. Такива са клиповете, които по един или друг начин дават възможност на хората да гледат телевизионен театър, който от години не е на мода. Такива са и клиповете, които представляват части от филми. Например Сезонът на канарчетата, Вчера, Огледалото на дявола и други. Не ме разбирайте погрешно. Последното, което твърдя е, че е неправилно такива филми да бъдат качвани в подобен тип сайтове. Дори силно одобрявам, защото БНТ май е праводържател на повечето, ако не и всички наши игрални филми, все още не може да измисли начин за дигитализиране на лентите. Също така няма и ясна концепция за споделяне на дигитализираното. Например, всеки дигитализиран филм може да бъде качен на специален сървър, да се направи подходящ сайт. В потребителската сметка филмите да бъдат заключени, а един филм да се отключва по два начина — за еднократно гледане — СМС с малка стойност, за неограничено гледане — един СМС с голяма стойност…а при желание — изтегляне на филма за домашно ползване срещу сума, която се превежда по банков път или чрез epay. Толкова е лесно. Инвестицията ще се избие след година-две. Повече дигитализирани творби, респ. по-голям набор от филми — по-голяма печалба. На пръв поглед е логично, но…

БНТ няма интерес да го прави. Тъй като това е институция, която действа по строго комунистически модел, тя има себе си за една класа над другите, т.е. нас — обикновените хора, които искаме да гледаме кино, но не вярваме, че “Вчера” е било вчера, а днес е различно и няма спомен от вчера. Това е едното. Другото е, че БНТ не вижда смисъл да влага толкова усилия, макар да знае, че ще спечели пари от това. Те, както вътрешни хора казват, си живеят достатъчно добре и с наличните към момента приходи, дори си подменят сегиз-тогиз и автомобилите. Пък има и логика — генералният директор си печели добри пари, БНТ са купили правата за излъчване на сериали, които иначе са много гледани…и уж всички са щастливи и доволни. Е, да, ама не.

Иначе ГДБОП също няма полза от това да тръгва да защитава интересите на БНТ. Най-малкото, че принц Явор е свикнал да се “бие” и кара с дребните риби. Като нас — които четем електронни книги. Стигне ли се до момента, в който ГДБОП в лицето на Колев се изправи очи в очи с адвокатите на Sanoma Magazines International. Тогава Явор ще млъкне.

До тогава, той ще продължи да привиква на сводка истинските престъпници — които използват едно от най-силните оръжия на света. Културата.

Почти съвсем случайно разбрах нещо интересно. Бях си заплюл “Манифест на сюрреализма” и вчера започнах да претърсвам уеб пространството за място, от което да си я сваля и прочета. Бях си заплюл chitanka.info, за да проверя каква е ситуацията там.

Днес се опитвам да вляза там и автоматично се прехвърлям на пиратския залив. Решавам, че кафето ми не работи правилно и пак набирам — http://chitanka.info. Отново се прехвърлям там. Реших, че ъпдейтват софтуера или сървъра и има някаква профилактика.

Преди малко видях една статия, чието заглавие ми обясни ситуацията. “Разбита е пиратска интернет книжарница“. Зачетох текста и останах шокиран. От статията разбрах, че читанка.инфо е пиратска интернет книжарница, която на месец добавяла 600 книги. Нито първото, нито второто твърдение са верни. Сега се чудя къде точно трябва да търся желаната от мен книга и колко пари трябва да се бръкна, защото изданието е старо и рядко.

Нека си представим как се е случила акцията.

Явор Колев се качва по стълбите. Той е единствения без маска на лицето. Не защото не е грозен, а защото е пич. Двама маскирани служители на ГДБОП застават от двете страни на вратата и дават сигнал — кръстосват автоматичните си оръжия, след което ги свалят. В този момент Явор Колев рита врата, която пада навътре заедно с касата. Размахва пистолета си за 500 долара и крещи “Лягай на земята! Всички долу! Говеда, казах долу!”. Стреснатите програмисти лягат на земята, защото за първи път насочват оръжие срещу тях. Явор и компания псуват и крещят. Гълъбите от тавана се разхвърчават навсякъде. Най-ниския от маскираните антимафиоти го поваля с ритник а’ла Чък Норис — ритник със завъртане. Явор Колев прави кълбо напред и опира пистолета си в слепоочието на един мъжки гълъб с думите “Не мърдай, кучи сине. Ще ти пръсна мозъка. На земята! На земята!”. След десет секундната бъркотия, служители на ГДБОП започват да крещят по програмистите: “Ти ли качи “Кумчо Вълчо”, а негоднико! Престъпник! Ставай! Ръцете на тила!”. Един от програмистите се разплаква при въпроса: “Ще ми качваш братя Грим*[1], а?”

ИТ специалистите на ГДБОП започват да разглежда сървъра. Гледат, гледат, гледат, накрая го включват, след дружно положени усилия. Явор Колев вече е научил паролата, защото преди малко е опрял пистолет в слабините на един от програмистите.

username: chitanka
password: ponedelnik

Ровенето по папките довежда само до /home/chitanka/www и до съдържанието на програмния код на сайта. След неуспешни опити да разберат какво пише вътре, служителите на ГДБОП изключват машината, изтръгват кабелите и решават да я предадат на ИТ отдела на Интерпол за допълнителна експертиза.

Явор Колев е щастлив и доволен. Обажда се на ПР-ката на ГДБОП и я инструктира да се свърже с представители на медиите и да разкаже за акцията, но по-скромно. Да използва често думичката “престъпници” и да не споменава неговото име. Все пак, той е човекът в сянка и не желае името му да се разнася наляво-надясно като на супергерой, какъвто всъщност е.

————————

Имам предложение, върху което ГДБОП, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и други видни комикс герои да поумуват:

Уважаеми другари ченгета. Предлагам Ви да се концентрирате основно върху истинските престъпници, а не такива кьор-фишеци. Положете усилия да разбиете ядрото на пиратството. Това, другари, са учителките в детските градини. Те четат на поразия “Вълкът и седемте козлета” пред невръстните дечица, като по този начин образуват престъпността в техните крехки, чисти съзнания. Те, другари милиционери, правят престъпниците. Те и никой друг. Представете си, г-н Цветанов, как вашето дете или детето на вашето дете, всеки божи ден бива подлагано на такива престъпни практики. А кой ще плати на братя Грим полагащото им се? Кой?
Ами четенето на книги в бледна юношеска възраст? Не виждате ли жестоката конспирация, прекрасно измислена от хора с користни цели? Как искате, другари милиционери, да няма престъпност? Разбийте детските градини и тикнете в затвора всички учители!!! ЗАТВОР ЗА ХОРАТА, КОИТО ЧЕТАТ КНИГИ!!! ЗАТВОР!!!

————————
*братя Грим — залагам два долара, че това ще е една от зрелищните акции на Цветан Цветанов и ко.

Харесвам Бараби Блус Бенд. Разни хора ми приказват разни неща за Буги Барабата, макар все да обяснявам, че повече ме вълнува музиката. Както и да е.

Тъжен блус се казва последното парче на Барабите. Текстът е добър, а историята, която се разказва в клипа сигурно звучи позната на много от вас. Вместо да ви занимавам с още писане, просто гледайте и слушайте: