Уважаеми Дами и Господа,

Над 150 000 и-мейла на български фирми има в нашите специализирани бази данни за директен маркетинг.

Тези бази данни могат да Ви бъдат полезен инструмент за откриване на нови клиенти и разширяване на пазарните Ви позиции. Базите данни с контакти на фирми са много удобни и при продажба или промоция на Вашите стоки или услуги.

За да сме сигурни, че предлагаме актуален и надежден продукт, нашият екип всеки месец актуализира базите данни, премахвайки грешните и остарели и-мейли, и добавяйки нови.

Нашата цел е да бъдем най-достъпния бизнес каталог в България. За това новата промоционална цена за всичките 150 000 и-мейла е само:

1499 лв. 499* лв. (или само 0,357 стотинки на и-мейл)

Възможно е и закупуване на по-малки пакети от и-мейли при цена:

3 ст. 1* ст. на и-мейл.

* Промоционалните цени са валидни за периода 20.06.2010 – 20.07.2010.

Ако приемем, че всеки имейл е личен, т.е. защитен е с парола, която не е публична (фирмена, корпоративна), то горецитирания текст веднага се превръща в оръжие, което може да бъде използвано срещу автора.

Отдавна нищим темата за електронната поща. Моите уважения, но 150 000 средни фирми, които имат полза да бъдат в бизнес каталози — няма. Много далеч съм от мисълта, че 150 000 притежатели на електронни пощи са дали разрешение за добавянето им в база данни. Друг е въпросът, че може да са подлъгани.

Такива бази данни с информация за електронни пощи са сериозен вредител на спокойното съществувание в Интернет.

Дневната доза такива спам писма, които получавам са между 10 и 15. Единствената ми защита е здравия филтър, който праща тези писма в предназначената папка. Богомил е защитил имейла си. С какво точно, не съм сигурен, но може да подава жалби срещу евентуални вредители.

Не успях да намеря контакти (мобилен/стационарен телефон), но мога да ви уверя, че това няма да остане така. Съответните органи ще бъдат сезирани, ако трябва да се вярва на гологлави рицари на книгата. Ако има механизъм, който да се бори успешно с такива мошеници на дребно — добре. Ако няма — тежко му на отдела за киберпрестъпления към ДАНС.

Както един човек успя да спечели книги за библиотеката чрез ежеседмични молби, така трябва да се спечели и спокойствието от спам. Ежеседмични (защо не ежедневни?) жалби, разпратени към съответните институции. Отворени писма…докато продажните български медии не обърнат малко внимание.

<реклама>
Възползвайте се от промоционалната цена на имейлите. Личните имейли са на цена 0,3 ст. на адрес.

Изчаках реакцията на журналистите, като силно се надявах да има други журналисти, освен тези, които за двадесет минути пишат една статия и се “отчитат” пред редакторите, уж вършейки работа. Но така и не дочаках журналист, който да отклони темата от Читанка, полицейските плъхове и книжните престъпници. Чудех се дали някой ще спомене на принц Колев, че съществуват други, много по-големи и известни сайтове, които нарушават авторски (и сродни) права. Сигурно е трудно да се подшушне на Явор Колев, че съществува един сайт, който събира мултимедийно съдържание и нарушава авторски права. Иначе ГДБОП търси и се бори срещу правонарушителите. Такива са клиповете, заснети от сателитния канал на БНТ или от т.нар. Канал 1. Такива са клиповете, които по един или друг начин дават възможност на хората да гледат телевизионен театър, който от години не е на мода. Такива са и клиповете, които представляват части от филми. Например Сезонът на канарчетата, Вчера, Огледалото на дявола и други. Не ме разбирайте погрешно. Последното, което твърдя е, че е неправилно такива филми да бъдат качвани в подобен тип сайтове. Дори силно одобрявам, защото БНТ май е праводържател на повечето, ако не и всички наши игрални филми, все още не може да измисли начин за дигитализиране на лентите. Също така няма и ясна концепция за споделяне на дигитализираното. Например, всеки дигитализиран филм може да бъде качен на специален сървър, да се направи подходящ сайт. В потребителската сметка филмите да бъдат заключени, а един филм да се отключва по два начина — за еднократно гледане — СМС с малка стойност, за неограничено гледане — един СМС с голяма стойност…а при желание — изтегляне на филма за домашно ползване срещу сума, която се превежда по банков път или чрез epay. Толкова е лесно. Инвестицията ще се избие след година-две. Повече дигитализирани творби, респ. по-голям набор от филми — по-голяма печалба. На пръв поглед е логично, но…

БНТ няма интерес да го прави. Тъй като това е институция, която действа по строго комунистически модел, тя има себе си за една класа над другите, т.е. нас — обикновените хора, които искаме да гледаме кино, но не вярваме, че “Вчера” е било вчера, а днес е различно и няма спомен от вчера. Това е едното. Другото е, че БНТ не вижда смисъл да влага толкова усилия, макар да знае, че ще спечели пари от това. Те, както вътрешни хора казват, си живеят достатъчно добре и с наличните към момента приходи, дори си подменят сегиз-тогиз и автомобилите. Пък има и логика — генералният директор си печели добри пари, БНТ са купили правата за излъчване на сериали, които иначе са много гледани…и уж всички са щастливи и доволни. Е, да, ама не.

Иначе ГДБОП също няма полза от това да тръгва да защитава интересите на БНТ. Най-малкото, че принц Явор е свикнал да се “бие” и кара с дребните риби. Като нас — които четем електронни книги. Стигне ли се до момента, в който ГДБОП в лицето на Колев се изправи очи в очи с адвокатите на Sanoma Magazines International. Тогава Явор ще млъкне.

До тогава, той ще продължи да привиква на сводка истинските престъпници — които използват едно от най-силните оръжия на света. Културата.

Днес се опитвам да вляза там и автоматично се прехвърлям на пиратския залив. Решавам, че кафето ми не работи правилно и пак набирам — http://chitanka.info. Отново се прехвърлям там. Реших, че ъпдейтват софтуера или сървъра и има някаква профилактика.

Преди малко видях една статия, чието заглавие ми обясни ситуацията. “Разбита е пиратска интернет книжарница“. Зачетох текста и останах шокиран. От статията разбрах, че читанка.инфо е пиратска интернет книжарница, която на месец добавяла 600 книги. Нито първото, нито второто твърдение са верни. Сега се чудя къде точно трябва да търся желаната от мен книга и колко пари трябва да се бръкна, защото изданието е старо и рядко.

Нека си представим как се е случила акцията.

Явор Колев се качва по стълбите. Той е единствения без маска на лицето. Не защото не е грозен, а защото е пич. Двама маскирани служители на ГДБОП застават от двете страни на вратата и дават сигнал — кръстосват автоматичните си оръжия, след което ги свалят. В този момент Явор Колев рита врата, която пада навътре заедно с касата. Размахва пистолета си за 500 долара и крещи “Лягай на земята! Всички долу! Говеда, казах долу!”. Стреснатите програмисти лягат на земята, защото за първи път насочват оръжие срещу тях. Явор и компания псуват и крещят. Гълъбите от тавана се разхвърчават навсякъде. Най-ниския от маскираните антимафиоти го поваля с ритник а’ла Чък Норис — ритник със завъртане. Явор Колев прави кълбо напред и опира пистолета си в слепоочието на един мъжки гълъб с думите “Не мърдай, кучи сине. Ще ти пръсна мозъка. На земята! На земята!”. След десет секундната бъркотия, служители на ГДБОП започват да крещят по програмистите: “Ти ли качи “Кумчо Вълчо”, а негоднико! Престъпник! Ставай! Ръцете на тила!”. Един от програмистите се разплаква при въпроса: “Ще ми качваш братя Грим*[1], а?”

ИТ специалистите на ГДБОП започват да разглежда сървъра. Гледат, гледат, гледат, накрая го включват, след дружно положени усилия. Явор Колев вече е научил паролата, защото преди малко е опрял пистолет в слабините на един от програмистите.

username: chitanka
password: ponedelnik

Ровенето по папките довежда само до /home/chitanka/www и до съдържанието на програмния код на сайта. След неуспешни опити да разберат какво пише вътре, служителите на ГДБОП изключват машината, изтръгват кабелите и решават да я предадат на ИТ отдела на Интерпол за допълнителна експертиза.

Явор Колев е щастлив и доволен. Обажда се на ПР-ката на ГДБОП и я инструктира да се свърже с представители на медиите и да разкаже за акцията, но по-скромно. Да използва често думичката “престъпници” и да не споменава неговото име. Все пак, той е човекът в сянка и не желае името му да се разнася наляво-надясно като на супергерой, какъвто всъщност е.

————————

Имам предложение, върху което ГДБОП, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и други видни комикс герои да поумуват:

Уважаеми другари ченгета. Предлагам Ви да се концентрирате основно върху истинските престъпници, а не такива кьор-фишеци. Положете усилия да разбиете ядрото на пиратството. Това, другари, са учителките в детските градини. Те четат на поразия “Вълкът и седемте козлета” пред невръстните дечица, като по този начин образуват престъпността в техните крехки, чисти съзнания. Те, другари милиционери, правят престъпниците. Те и никой друг. Представете си, г-н Цветанов, как вашето дете или детето на вашето дете, всеки божи ден бива подлагано на такива престъпни практики. А кой ще плати на братя Грим полагащото им се? Кой?
Ами четенето на книги в бледна юношеска възраст? Не виждате ли жестоката конспирация, прекрасно измислена от хора с користни цели? Как искате, другари милиционери, да няма престъпност? Разбийте детските градини и тикнете в затвора всички учители!!! ЗАТВОР ЗА ХОРАТА, КОИТО ЧЕТАТ КНИГИ!!! ЗАТВОР!!!

————————
*братя Грим — залагам два долара, че това ще е една от зрелищните акции на Цветан Цветанов и ко.

Тъжен блус се казва последното парче на Барабите. Текстът е добър, а историята, която се разказва в клипа сигурно звучи позната на много от вас. Вместо да ви занимавам с още писане, просто гледайте и слушайте:

Има си и логично обяснение за това. За да се стигне до обяснението, трябва да се върнем малко назад във времето с нашата иначе старомодна машина, сигурно произведена в Китай. Натискаме бутона, отпускаме се удобно и се пренасяме в 1989 година. Времето е мразовито, а хората преоткриват “Полет над кукувиче гнездо”, незнайно как пропуснато от цензурата. Парното е усилено почти до червено. В залата е топло, приятно, но въздуха е намагнетизиран. В редиците на партията се знае, че днес ще има сериозна промяна в структурата на партията. Повече от половината присъстващи знаят, че днес, в този мразовит 13 декември водача на държавата ще е в центъра на прожекторите, както винаги се случва. Другата половина предполага, че ще излезе и ще разведри публиката, като най-вероятно ще преразкаже, но леко преиначена, историята около срещата му с Леонид Брежнев. Ще говори за награждаването си и тъй нататък. Но не би. Пленумът се претупва, сегиз-тогиз се порицава, хоп-троп — бум-тряс, Живков е свален. Извън залата, чувайки по радиото, много хора се държат за главата. Част от тях, заради ужаса на неизвестността, задават въпроса “Сега какво ще правим?”; “Какво следва?”; “Защо?” и такива. Друга част са ентусиазирани, защото вече няма да ги гледат накриво, защото прокламират идеята за демокрация. Краят на соца е ясен и предвидим. Всъщност, тогава наяве се появява политическият хумор. Вече Белене не е страх докато говориш смешни неща за Тато. И тъй нататък. Тогавашните младежи са объркани.

Васко Кръпката споделя в една своя песен, че комунизмът си отива.

“Преходът” започва. Следващите младежи ще са още по-объркани.

След това се провеждат набързо скалъпени избори. Като “независим” е избран един единствен министър. Другите все още са червени. Осем месеца по-късно, кабинетът пак е нов. Този път всички важни министри са червени. На мода са протестите. В края на 1990-та година вече има министри (и то важни) от различни цветове. Има нещо като зародиш на демокрация, докато младежите се опитват да се ориентират в случващото се. Следващото правителство бие на демократичен свят, ако приемем, че синьото е цвят на демокрацията, но почти всичко се проваля. Гладните стачки са често срещани.
След това правителствата са шарени, като изключим едно жълто, едно червено и едно черно-бяло. Политическият хумор вече е станал част от живота на нормалните хора. Отивайки на работа във фабриките, някои работници са посрещани с “Защо се криеш, като никой не те търси?” и други широко използвани сред масите кратки анекдоти.

Интелигенцията не е ценна.

Младежите вече знаят, че могат да хулят правителството, без да бъдат преследвани.

Тъй като нашата машина навремето е китайска, тя се движи хаотично през пространството. Някак си набързо ни изплюва в ДНЕС и ние гледаме напред. Обръщаме се към миналата седмица, за да разберем, че преди месец имаше поредица прожекция филми на Антониони в дома на киното. Озъртаме се, за да намерим интересни книги, които са ни убегнали, защото са добре скрити в кашоните. Не защото силно харесваме кашоните, а защото нямаме пари да си купим книги от книжарницата. Или ако имаме, те са на безумни цени. Сюжетът им е по-безумен от стойността. Младежите не се интересуват от книги. Дори в редки случаи са проявили желание да заменят петъчната дискотека с гост Ивана, за да прочетат автобиографията на Чарли Чаплин. Всъщност, той дори е леко неизвестен. Младежите знаят, че съществува такъв “комик”. Заглеждали са по енциклопедиите разни сцени от “Треска за злато” и ненадмината боксова сцена от “Светлините на града”. Единственото черно-бяло, което е вероятно да са гледали с желание е поп-фолк клип на Влади Априлов. Но и това не е сигурно.

За малко излизаме от машината на времето. Поглеждаме изцяло остъклените сгради, в които слънцето се отблясва. Проследяваме хода на снопът лъчи и виждаме, че стига до друго, което го отразява. Това са очилата на младо момиче с огромно деколте, което се е надвесило над изгората си и му говори за вчерашната дискотека. Решаваме да се поразходим още и стигаме до една градинка. Решаваме, че е хубаво да се скрием за малко от жегата и сядаме на първата пейка. От жегата успяваме да се скрием, но не и от пошлостта. На отсрещната пейка сядат момче и момиче. Знаем това, защото сме тесногръди и сме приели, че само момче и момиче могат да се целуват. По нищо друго не можем да разпознаем момчето. То е с къси панталони и обръснати крака. С оскубани вежди. Момичето е по сутиен и панталонки. Но не е кризата причината за нейното оскъдно облекло. Не и финансовата. Момчето и момичето се отдават на страстната си любов, която е пламнала при запознанството им на вчерашния купон в апартамента на починалата баба на момчето. След екстазито, момчето и момичето са се събудили един до друг и решават, че това е съдба. Момичето е на 15, а момчето на 18 години. Симбиозата им изглежда е постигнала апогея си мигове преди да дойдат в градинката.

Ние продължаваме все напред в градината, смело газим прясно окосената трева и сядаме на една от пейките, около едно “езеро” на което има безброй каменни жабки. До нас, едно малко момченце, на възраст не по-солидна от възрастта на момичето, което видяхме преди малко. Момченцето изглежда изморено. С единият си крак е настъпило прозрачно пликче, което е нацапано с нещо бяло. Изглежда безпомощно. До него идва друго момченце. То вдига пликчето от земята и сяда. Оглежда се боязливо, игнорира ни, тъй като ние се правим, че не го виждаме…и то доближава отвора на пликчето към лицето си. Ту издува пликчето, ту отнема въздуха, който е вложил в издуването и повтаря действието около десетина пъти. После с уморява и изпада в безпомощно състояние, точно като момчето до него, но не губи дух — смее се. Ние ставаме, защото искаме да видим дали това младежко общество някога ще се промени.

Пътьом ни шамаросва още пошлост. Но от този шамар не боли. Познат ни е от някъде. Ние забързваме крачката си. По радио уредбата се чува строг глас, който приканва всички да се разотиват по съответните учреждения за развлечение. Странно. Леко утопично. Младежите отново са объркани.

Стигаме до машината ни на времето. Отваряме, за да влезем вътре, но срещаме неприятен перипет. Група младежи с голи глави, ритат нашата машина на времето и крещят “Смърт за извънземните”. Те не разбират, че това не е извънземен кораб, а машина на времето. Но техните метални прътове и тръби са безмилостни и чупят. После младежите с бръснати глави обръщат машината ни и скачат с кубинки по нея. Никой не се опитва да ги помоли да спрат. Тогава най-високият свирка с уста силно, привлича вниманието на останалите и казва “Момчета! Закъсняваме за срещата със защитници на чужденците! Бързо в трамвая!”.

Вече не можем да идем напред, нито да се върнем назад. Сега ние сме объркани.

Тръгваме в неизвестна посока. На видео стената, която е разположена на стената на “културния дворец” се вижда привидно възрастен мъж със строго лице. Той сяда на масата и отпива глътка вода. Обявява, че от днес предоставя нова, модернизирана вариация на свободната воля…или иначе казано — лоботомия. На тези, които не желаят да се подчинят доброволно на операцията — силните органи на реда, само и единствено с цел доброто на хората, ще организира акция “Промиване на мозъци” и ще заведат насила всички, които не са отишли на операция доброволно. После разказва за старите си акции: “Модата”; “Крушите”; “Патладжаните”; “Машините”….

Май само ние осъзнаваме, че нямаме алтернатива. Трябва да се подчиним на Системата, защото тя е успяла да подчини почти всички. Подчинените не мислят, не искат да живеят свободен живот, не изпитват необходимост да четат. Тях не ги интересува. Системата им е осигурила подслон, дава им мизерни пари, разпределя им цигарите на дневни дажби…но им предоставя неограничена възможност за пилеене на живот.

Край.

Топ новина във вестник Капиталист: Успешна акция!!!
След проведена акция “Младите”, министър Цветан Цветанов обяви резултатите. 1 756 321 младежи са подложени на са успешно превъзпитани. Отстранени са важни престъпни функции като мислене, позиция и мнение. “Това е най-успешната акция, която правителството на ГЕРБ е провеждало.” сподели Цветанов и допълни “Тази акция е и най-успешната в рамките на времево-пространственото сътрудничество между политическите партии и Системата.” Министъра обяви, че се подготвя платформа за още по-успешно провеждане на бъдещите акции, които ще последват акция “Младите”. Акцията няма да бъде моментна, а ще бъде повтаряна периодично на цикъл от пет години. “Младите трябва да работят ЗА държавата, не ПРОТИВ нея!” завърши Цветанов. По непотвърдени данни, следва акция “Промиване на мозъци”.

—————-
Този текст не беше публикуван никъде.

Евала, другари!

Знаех, че нещата няма да са такива, каквито искам да са, което ме накара да не очаквам нищо. Да, нищо не очаквах. Но се разочаровах.

Казвал съм, че предпочитам песните на Боб Дилън, за да усетя полъха на онази свобода. И винаги ще ги предпочитам, защото ще усещам този полъх. Полъхът, който един човек се опитва да пресъздаде в модерна България. Да, същият този човек, който през деня си правел гладната стачка, а вечер плюскал месо като невидял. Както и да е, друго имам предвид.

Когато слушам стиховете, които Дилън споделя (да, все още твърдя, че е повече поет, отколкото певец), винаги усещам нещо, което усещам и когато слушам песен на някой Бард. Бил той наш, вносен, американец или руснак. Когато слушаш Бард, винаги усещаш емоцията, която той е вложил още в писането на текста. После в измислянето на мелодията, а накрая — в споделянето на това, което е сътворил.

Да, но Боб Дилън е друга работа. Иска ми се да вярвам, че той самият е вярвал, сега вярва, а и ще продължи да вярва в нещата, които е написал и споделил. Иска ми се да вярвам, макар снощи полъх на свободата се усещаше не от сцената. На сцената всичко беше някак рутинно. Ей, тъй — да мине номера, да си минат двата часа и да продължаваме нататък. Звучеше толкова рутинно, както звучи клавиатурата в сряда или четвъртък. Разочаровах се. Видях един неуверен в това, което е заявил на младини човек. Не видях искреността. Дори в заигравката с Hammond organ-а, които стоеше вдясно. Знам, че ще прозвучи налудничаво, но дори хармониката звучеше като чужда.

За сметка на това…публиката искрено се радваше. Радваше се, явно, не толкова заради изпусната възможност за усещане на свободата в соца, колкото се радваше, че навремето е била млада, имала е сили, кураж и ентусиазъм да търси плочи, да носи дълги коси и да се бунтува срещу опитите на Системата да държи хората в мъглата, от която не трябва да излиза.
Хората бяха изпаднали в един времетръс, който ги бе хвърлил 30-40 години назад. В тяхната младост и свобода, донякъде и в тяхното съществувание без отговорностите, които сега им тегнат над главите. Да, те бяха искрено щастливи. Рядко, може би. Сигурно и аз щях да бъда щастлив, ако бях на тяхно място.

Боб Дилън не е човек, а една идея на свободата. Жестоко съжалявам, че изпитвам съмнение, но когато виждам с очите си нещо, то рядко може да е по-различно от това, което виждат всички. А това, което видях, не ми хареса. Видях как една ера, една идея, една фикция…беше продадена на цена от 50 до 150 лева.

Сигурно и преди векове са се случвали такива неща. Сигурно и след векове ще се случват. А живеещите в този момент от времето и тази част от пространството трудно ще се примирят с подобни, нарочно продадени истини.