Тъжен блус се казва последното парче на Барабите. Текстът е добър, а историята, която се разказва в клипа сигурно звучи позната на много от вас. Вместо да ви занимавам с още писане, просто гледайте и слушайте:

Твърде много имена. David Gilmour, Richard Wright, David Crosby, Graham Nash…

So your brother’s bound and gagged
And they’ve chained him to a chair
Won’t you please come from Chicago just to sing
In a land that’s known as freedom how can such a thing be fair
Won’t you please come from Chicago for the help that you can bring

We can change the world, rearrange the world
It’s dying – to get better

Politicians sit yourselves down, there’s something for you here
Won’t you please stand up in London for our Lives
Don’t ask Jack to help you cause he’ll turn the other ear
Won’t you please stand up in London and join us side by side

We can change the world, rearrange the world
It’s dying – if you believe in justice
Dying – and if you believe in freedom
Dying – Stand for Autistic Rights
Dying – and a world we can believe in, open up the door

Somehow people must be free, so help the day comes soon
Won’t you please come from Chicago show your face
From the bottom of the ocean to the mountains of the moon
Won’t you please stand up in London no one else can take your place

You can change the world rearrange the world
It’s dying – if you believe in justice
Dying – and if you believe in freedom
Dying – Give Gary back his life
Dying – make a world we can believe in, open up the door

ПРОТЕСТ!

Съвсем скоро се появи и официално видео към песента. Може да го видите, веднага щом посетите http://www.davidgilmour.com/index.htm — официален сайт на Дейвид Гилмор.

Разбира се, спомням си, че 25-ти Май в Интернет плъзнаха слухове, че Гилмор тръгва на турне, че ще издава нов албум и тъй нататък. До момента, такива изгледи няма. Друга теория, която се развива — издаването на албум през 2010. Точно през 2010, защото и Гилмор е фен на Артър Кларк? Защото идва апокалипсис? Не се знае, но това не е от особено значение.

От видеото се вижда, че Гилмор е напълно здрав, не е забравил за гибсъна (въпреки едни слухове, че ще го продава на търг) и е повече от блестящ. Както винаги. Освен да му пожелаем много здраве и успех, не се сещам за друго. Да, може и да ни зарадва с нов албум — няма да откажем

Като за финал, един музикален поздрав за хората, които обичат музиката на Pink Floyd.

Б.Т.Р — Wish you were here @ StarFM

Онзи ден, докато с Мими обикаляхме в търсене на кришнари, попаднахме на военния оркестър, който имаше концерт пред народен театър “Иван Вазов”. Аз, понеже не мога да снимам видео, примирих се само със снимки. А тя — понеже е с Canon (съжалявам, не съм еретик, Гери!, нямаше как да не похваля канона!) направила клипче на изпълнението на YMCA. Разбира се, защото са неведоми пътищата господни, разбрах, че клипът е качен…по…да кажем — малко странен начин :Р

Отрязах още хора, които влизаха тук. Предимно за да четат и да пишат флейм…защитавайки други хора, с които съм имал някакви си взаимоотношения. На първите, на вторите, както и на още два-три вида просто им спестих самоубийството на мозъчни клетки, което се получавало…видиш ли, докато четат този блог. Е, и? На мен…нали…през…за цената на сиренето. След като не им харесва този блог или този, който го списва — вратата се затваря по-лесно от външната страна.

Един от отрязаните видове ми обясняваше, че съм наркоман. Йес! Как така съм наркоман ли? Елементарно — защото мога и с часове да слушам:

Ама то било хубаво да оставяш някои хора да си бъдат [-----]…каквито са.

Още съм невеж в джаз музиката и не знам колко вида джаз има, но знам кой джаз ми харесва. Да, отново ще кажа, че това е smooth jazz-а. Не мога да дефинирам защо ми харесва точно smooth джаз, но мога да споделя няколко инструментала, които си заслужават слушането. За това ред по ред.

Jimmy Smith & Wes Montgomery – Road song

Nite Flyte – Open your heart

А като за финал съм оставил:

Steve Laury – One summer night

Скоро трябва да навестя малко магазини и да си напазарувам малко Jazz