Всъщност, за втори път влизам в goodreads.com, откакто съм се регистрирал. Да ме пита човек “Защо ти е?”. Е, не знам.

П.П. Е, като не ти върви една книга, можеш да изчетеш десет други, ей така, докато си четеш тази, дето не ти върви.

Също така, “Здрач” е мешавица от жанрове, като в самата книга не е ясно дали главната героиня (Бела) няма сериозен проблем с нервната система и мозъчната изправност. “Здрач” е фикция, но много слаба. Утопия, която всеки може да разбие чрез няколко аргумента, като крайният резултат ще накара феновете на книгата (респ. поредицата) да се разплачат. Не трябва да забравяме, че Здрач е начин на живот за немалко хлапета. Освен това, наистина не трябва да забравяме, че Здрач е по-известна книга от “Под игото”.

“В книгата се разказва за една пикла, която се влюбва във вампир, който може да чете мисли.” — това е най-елементарното и добро обяснение на цялата книга. Вампирът е богат — много добра, нагледна представа и отговор, който ни кара да не си задаваме повече въпроси за любовта между Бела и Едуард…например.

/Длъжен съм да вметна, че четох книгата, за да разбера манията и да се опитам да оценя литературната стойност на написаното…пък и да знам защо хората критикуват и защо харесват Здрач/.

Ако се замислим по-сериозно…книгата ни разкрива една добра съвременност — пиклите обичат да се влюбват в красиви мъже с много пари (и Волво?), защото това им осигурява една независимост и създава удобната заблуда, че са по-различни от стадото, в което се движат. Е, именно Здрач дава на тези пикли възможност да се почувстват окрилени от фикцията за “любовта” между пиклата в книгата и вампира.

Стилът? О, бога ми! Май не съм чел нещо по-отвратително. Ако сравня някое мое есе от пети клас с избрана страница от “Здрач”, май няма да може да става и дума за сравнение. Здрач не става. Стефани Майър не може да пише, по дяволите. Наистина ли толкова много хора са мазохисти, които си причиняват четенето на този бълбоч от мелодрама, фентъзи, фантастика и какво ли още не?

Ако на хората им се чете фентъзи — да четат. Ако им се чете фантастика — веднага можем да направим един списък от книги — учебници по фантастика. Виж, за кичозни мелодрами — никакви примери, Пази боже.

Стига, бе. Не мислех, че една тъпа книга може да ме накара да пиша толкова много за нея.

Явно това е положението — модерно е да си фен на Здрач, да копираш поведението на Бела и Едуард…които са жалки и смешни. Едуард е много сериозно копие на Венъм, а Бела е перверзната нова Жулиета…Пази боже.

Завършвам с един малък призив (преди оценката).

За Бога, хора! Не четете Здрач!

Книгата заслужава 2,05, защото имаше един единствен драматичен момент, а той беше самото запознанство на Бела с Едуард, което в оценка се изразява с 0.05!

П.П. Вече мога утвърдително да съм сигурен, че книгата е меко казано боклук, който дори не бих държал в библиотеката си. Бляк!

Книгите са:

– Програмиране на асемблер — Волфганг Линк (за Георги)

– Практическо ръководство по програмиране на Паскал — Христо Крушков, Кирил Иванов и Павлина Иванова

– Програмиране на C++ Христо Крушков (за Intel)

– Mastering Delphi 5 (том I & II) Марку Канту

Ако си харесате някоя от книжките или имате познат, който ще се зарадва на някоя от тях — оставете един коментар тук.

От Amazon.com може да се направи поръчка на книгата: http://www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/1847865356/braindamage-20

След две-три години ще се появи и на нашият книжен пазар, сигурен съм. Преди това ще се появи в електронен вариант на английски.

П.П. Вече подозирам, че Шърли е вмъкнал едно (радио) интервю с Мейсън, две интервюта за мирър на Райт (светла му памет) и едно изказване на Гилмор.

Преди две-три седмици си говорихме за книги с един приятел. Разбира се, генералното заключение беше, че те са нещо безполезно и не служат за друго, освен за подпиране на маса. Това, разбира се, не знам дали да коментирам.

Търкулвайки се, дочетох си още две-три книги на Вонегът, изчетох си Вийон. Търся си Фарс (настолна книга, не искам електронни книги), Времетръс, Антихрист, Майка нощ, Синята брада, Сирените на Титан. Освен това, по възможност Старецът и морето, Реката с две сърца, Котка в дъжда и Непобедният. Не бих отказал да си купя и Соларис, Албатрос, Завръщане от звездите и Фиаско. Отделно от това, трябват ми още куп книги, които се намират малко по-трудно на сергиите, отколкото в книжарниците.

Всъщност, за Антихрист дори не знаех. Бях чел, че последната книга на Вонегът е Времетръс, но това е предимството на сергиите — знаят доста интересни неща за авторите, книгите, поредиците, дори ти разказват малка част от сюжета. За разлика от библиотеките — те нямат против да гледаш.

Други книги, които търся са пет-десетте (от пет до десет) фундаментални книги за фотографията. Ако ще история на фотографията, разни други хитрини, пинизи, фотографи, велики имена и тъй нататък.

Казвайки тъй нататък, ХуЛите се оказа едно много по-приветливо място, отколкото очаквах. Доста приятели публикуват там.

Брей, колко интересно. Хората все повече ми обясняват, че книгите са нещо лишено от смисъл, нещо, без което може и да минат метър. А аз още не съм прочел Вуйчо Ваньо, Вишнева градина и Горски дух.

Ей, страшна работа е това с книгите. Особено, ако могат да ти ги предоставят на руски, който изобщо не си учил.

Така е то.

Из “Кланица пет” — Кърт Вонегът

Самият Елиът е чудак, който помагаше на хората, без значение от раса, пол или етнос. “Фондация “Роузуотър”, с какво можем да помогнем” (по памет) е репликата на Елиът при всяко вдигане на черния телефон. Той има и червен телефон, но той е за сигнали за пожар, защото Елиът е и член на доброволния пожарен отряд. Добряк до мозъка на костите, малко ексцентричен и много луд, буквално.

Искрено и сърдечно препоръчвам книгите на Вонегът, поне на всички, които обичат веселите книги, в които няма лоши герои.

В момента чета “Кланица пет”, пак на Вонегът, която ми е подарък за абориг…абитуриентството от Борко и Ели.

Дано някой ден изчета всичко на Вонегът

П.П. Оставих книжката без надзор, а сега гледам, че и Любо я е прочел. Хвала!

Според дефиницията, контрамоцията е движение във времето в
обратна посока. Като неутриното. Но цялата беда е там, че ако папагалът е
бил контрамот, щеше да лети със задника напред и нямаше да умре пред нас, а
щеше да оживее… Но, общо взето, идеята е хубава. Папагалът контрамот
наистина би могъл да знае нещо за космоса. Нали живее от бъдещето към
миналото. А коитрамотът Янус наистина може и да не знае какво е станало в
нашето “вчера”. Защото нашето вчера за него би било “утре”.

из “Понеделник започва в събота” — Аркадий и Борис Стругацки

Обожавам да препрочитам определени глави и моменти от любими книги.

Оценка: 6/6 (пристрастност?)

– А вие самият вярвате ли в призраци? – попита лектора един от
слушателите.
– Разбира се, не – отвърна лекторът и бавно се стопи във въздуха.

Истинска история

из “Понеделник започва в събота” – Аркадий и Борис Стругацки

Специално за Гери