Този политически маньовър е много приятен и удобен. Ченгетата са добри. Не следят граждани, а мислят за тяхната сигурност. Според трите мобилни оператора, които са цитирани в карето в статията на Дневник, никой не гарантира навременни реакции. Кьорфишеците на Бойко и ко. са и много стратегически, защото във всеки един момент могат да се обърнат наопаки. Едно от сигурните оправдания, които биха използвали — “Е, те, мобилните оператори не могат да гарантират навременна реакция. По-добре да си има интерфейс, с който да се следи.”

Добре. Нека има. Не само за мобилните доставчици, а и за интернет провайдърите. Съгласен съм. НО…пак няма смисъл. Нима не се знае кои са лошковците? Знае се, разбира се. И дума да не става за обратното. Обаче аз не съм престъпник. Нямам и намерение да ставам такъв. В този смисъл — защо им е на ченгетата да знаят какво правя? Освен това, приблизително около 97% от интернет потребителите не са престъпници…някак си. Толкова ли е сложно за измисляне? Взима се списъка с потенциално опасните лошковци, дава се на мобилните и интернет операторите. Виваком, Глобул и Мтел си ги следят, а интернет доставчиците проверяват дали тези лица са техни клиенти. Ако, видите ли, Ахмед Гюлето е потребител на ОфлайнДирект (примерно), те си го следят какво прави.
Тук може да влезе в употреба прословутия интерфейс. Някъде си, доставчиците (мобилни и интернет) дават достъп на МВР, като в потока влизат трафичните и мобилни данни на “Лошите” (Наглите, Крокодилите, По-наглите и т.н. се изтъркаха).

Та…ето защо не трябва да ни следят.

Преди малко по Дарик отново напомниха за протеста след шест дни. Надявам се да успея да се измъкна за два часа от работа, за да съм там.

Съвсем случайно, ако и вие не желаете да ви следят, а и имате някаква възможност — елате на 14.01.2010 пред парламента. Ще е интересно, защото ще протестират и депутати от комунистическата партия, които първи искаха да прекарат закона, но сега го раздават а’ла “не е важно какви сме били, важно е, че сега не сме такива”.

Спокоен ден.

Тъй като все още имам възможност да имам поглед над нещата като ученик – ще споделя…може би шокиращи неща, които се знаят предимно от учениците, ще предложа и някои елементарни и близки до акъла предложения.

Едно от нещата, които карат учениците да се чувстват “големи”, е надмощието над “по-слабите”. Ако пък някой “по-слаб” иска да се внедри в групата на “големите” – има няколко начина, като всеки следващ е по-глупав, по-рискован и по-опасен от предходния…но крайният резултат е по-впечатляващ. Крайната цел – да си по-готин, по-голям и по-опасен, разбира се – носи своите рискове. Според желанието на всеки отделен индивид – крайната цел е и финансово бреме, независимо от кой слой на йерархията се намираш.

До преди две-три години лесно можеше да извървиш криволичещия път към “славата”, като си купиш метален бокс и набиеш някого. Двата варианта съответно бяха да набиеш по-малък от теб…или по-колоритното, което те издига в очите на другите “големи” – някой на твоята възраст. Самото намиране на метален бокс не е по-трудно от купуването на кутия цигари от магазина. Влизаш в някое стрелбище (меката на черния пазар с хладни и огнестрелни оръжия) и просто избираш от “задната стаичка” каквото ти душа иска и каквото ти портфейла позволява. Цените на боксовете варираха от 10 до 40 лева, като по-скъпите бяха и по-ефективни: метални топчета в горната част, шипове, които будят респект…и други такива безсмислени добавки към малкото хладно оръжие. После просто отиваш – причакваш някого след училище, викаш някой/някои от “големите” – пребиваш злочестия съученик и ставаш седмичната звезда, както и получаваш специален запис в средно голямата тъмно-синя полицейска книга с имена и адреси на непълнолетни хулигани, които се държат под око.

Тогава беше така. Сега нещата стоят някак по-различно. Боят е отживелица. Както и хладните оръжия.

Сега нещата не стоят по много различен начин. Основната разлика вече е в поразителната мощ. Докато с метален бокс имаш право да вкараш в разходи по зъболекари само един човек, с огнестрелното оръжие можеш да сплашиш някой до такава степен, че той да се напикае. Но не е смешно. Тъжно е…тъжен е фактът, че това деяние те прави “голям”. Самото сдобиване с оръжие също не е голяма философия. За да станеш модерен, голям и страшен, просто трябва да отделиш от 40 до 300 лева…отново в зависимост от егото и желанието ти за величие. Ако си пълнолетен – пътят е елементарен – просто влизаш със съответната сума в X магазин за оръжие – пазаруваш желаната стока, стигаш до въпроса “с ДДС или без ДДС”, като при избор на втората опция минаваш по-евтино и не получаваш свидетелство за притежание на газов  или разрешително за притежание на боен пистолет. По-често се избира варианта с газов пистолет – патроните са по-евтини (45-55 стотинки), изборът е по-голям и т.н.
Въпреки това, боен пистолет също можеш да си купиш. На кого му пука, че нямаш т.нар. “психо” и нямаш разрешително. Тук проблеми няма – влизаш в оръжеен магазин, изчакваш да останете насаме с продавача и най-искрено му споделяш намеренията си. Той е печен – ще ти влезе в положение. Без въпроси за ДДС-та, идваш зад щанда и си избираш пистолет. Най-продуктивен би бил изборът на Desert Falcon, защото е много добро копие на Desert Eagle, пък е и лъскъв, което си е голямо предимство. Особено пред “мадамите”. За него обаче патроните вече стигат горна граница 80 стотинки за патрон.

Принципът на акция “голям” е аналогичен на използване на хладното оръжие, с разликата, че тук не се цели нанасяне на физическа, а на психическа вреда.

В случаите на сплашване с огнестрелно оръжие действието отново е елементарно – събираш част от “големите”, ако имаш възможност – нека бъдат повече. Причакваш “жертвата”, пак до училище – насочваш пистолета и заплашваш, че ще стреляш. Елементарната и естествена защитна реакция би била страх. Инстинктът за самосъхранение изтласква автоматично ръцете на жертвата към лицето, като концентрира основната енергия в тях. Другите части от тялото са уязвими. Най-добре ще се развие сценарият…ако жертвата се напикае. Пак казвам – не е смешно. Това отново е естествена реакция на почти всеки човек и никой не е застрахован в такава ситуация. Междувременно, докато жертвата се страхува и животът минава като на лента пред очите й – бонус би донесъл ироничен смях. Още повече аплодисменти от “големите” биха се натрупали при възпроизвеждане на изстрел. Тогава точките биха могли да ударят “тавана на славата”.

Може би не казвам нищо ново. Може да не кажа нищо ново и до края на статията.

До тук видяхме ползата и вредата от хладните и огнестрелните оръжия. Видяхме, че могат да бъдат опасни. Хватката обаче е да влизаш необезпокояван в училище с оръжие. Това е още по-лесно заради:

- липсата на “бип-аларма” (т.е. детектор, който пищи, ако усети, че влизате с нещо метално в сградата)
- липса на охрана
- липса на постоянни проверки на полицията
- липса на сутрешните дежурни учители, които проверяват кой влиза в училище
- липса на охранителни камери

Ако погледнем нещата от един ъгъл – училището е виновно. Трудно бихме могли да обвиним родителите, че не си изпълняват задълженията, тъй като нямаме доказателства, които да подкрепят това твърдение. На лице са неспазване на вътрешно-училищната уредба и правилник, сериозни пропуски в цялата концепция за сигурност. Тя не е само в България, а в цял свят. Веднъж месечно в Америка, например – ученик стреля по съученици в самата сграда на училището. В България всички училища симулират присъствие на охрана. Има няколко души, които бдят над спазването на реда и дисциплината в училището…но това важи само за 12 часа – от 19:00 до 7:00. Оправданията, че училищата нямат достатъчно пари за охрана, вече не важат. Нашето законодателство позволява на всяко училище да ползва полиция при нужда. А охраната не е ли нужда ? Без да засягаме онзи сакрален въпрос дали полицията изобщо знае какво и как да прави.
Самите детектори за засичане на метал варират, като долната граница е 500 лева, а горната – 2000 лв. При условие, че масово училищата имат един-единствен вход (и то главен) – едно поставяне на детектор би улеснило живота на директорите, би осигурило може би и спокойствие на учениците. Сутрешните дежурни учители нямат почти никаква тежест, нямаха и в миналото, когато трябваше да си покажеш бележник/ученическа карта, която да удостовери, че ти реално си ученик в това училище. И учителските оправдания, че парите са малко – отново не важат. За да може човек да получи възнаграждението, което му се полага – трябва да изпълнява задълженията, които директорът му поставя. В случая – директорът може да нареди да се възстанови сутрешната проверка от дежурни учители.
Охранителните камери са нещо много…интимно в училищната обстановка. Личните пристрастия биха могли да си кажат думата, но за да изляза най-леко от ситуацията, мога да споделя мнението на повечето хора, че камерите, които следят случващото се в двора на училището, не нарушават правата на човек, не потъпкват и правото му на неприкосновеност. Камерите в класните стаи не биха показали нищо по-интересно от вече констатираните възможности.

Самата идея гамените да имат повече власт в училище не се ражда някъде другаде, а във вътрешни (онлайн) форуми. Така ми сподели поне съученик с боен пистолет, който от две седмици мъкне със себе си постоянно. В глобалната мрежа не би било редно да се осъществява контрол, нито да се “подслушват” вътрешни форуми. Не би било редно. Хитростта на хората и техният талант да измислят начин да завоалират намеренията си чрез Интернет не са нова практика. Въпросът тук лежи на плещите на етиката, културата и интелигентността.

Именно в такъв форум се разменят мнения, предложения и идеи относно видовете, марките огнестрелни оръжия, както и начини за използване. В по-големите градове нещата стоят малко по-страшно. Обратно на логиката, ученици от “не елитни” училища не са по-добре въоръжени спрямо ученици от елитни училища. В София и по-специално в НПМГ се оглавява класацията за най-голям процент притежатели на оръжие.

Идеята за надмощие над по-слабите е втъкната в гените на нас – хората. Институциите пък са длъжни да се грижат за равенството между мен, теб, теб и теб. Училището като институция отдавна не е това, което беше. Освен това, може би най-тревожният факт, който трябва да трогне и най-каменните сърца – училищата стават котило на престъпността. Независимо дали се осъзнава глобално или не. А колкото по-опасно е самото училище -  толкова по-голяма би била и заплахата от вътрешно разпадане на младите хора.

П.П. Не съм нито от едната, нито от другата страна. Нямам оръжие и не са ме заплашвали с оръжие.