The wall

След осем часа съм на турнир по баскетбол. А още даже не съм си направил труда да легна. Бахти, това ми стана навик! Да не спя и грам преди големи събития…или обикновенни.

Нищо, поне се надявам на медали. А Вие – стискайте палци, лапи, криле, шнорхели…кой каквото може. Пък после ще пийнем по една kamenitza (мъжете знаят защо)

От малко работа и много артък време реших да взема да пусна една система за бъгове…пък ако ми потрябва да си я използвам. В момента много неща са ми на главата. За сега е инсталирана и уж работи…истински тигър. Имам много за дебъгване по php-тата в проекта за ТД “Планински свят” – говорим за портала който сглобих оттук, оттам…камара грешки в js-тата, css-а и ajax-a…да не говорим какви главоболия ми сложи на главата тая проклета система Invision Power Board…аз споменах ли, че не съм голям привърженик на готовите системи ?!

И не това ме притеснява…самата система за рапорт на бъгове е бъгната…смешно, нали ?!
Но аз не бързам за никъде. Утре приятелката ми идва…това значи, че чак в Неделя късен следобяд ще съм свободен да почвам да дебъгвам.

А споменах ли, че имам и пропуски в една камара други начинания…всичко е някакъв омагьосан кръг от който не мога да изляза за жалост…на всичкото отгоре ми се спи, а ме мързи да си легна.

А линкът към системата за докладване за грешки е следният: http://eagle.pandela.org/bugs

Каква е файдата от кяра, като няма келепир ?!

Току що лично говорих с Ед О’Нийл (негово величество господ-бог Ал Бънди) и той даде благословията си ТОПКИ да смени името си и да извземе правомощията на NO MA’AM (National Organization of Men Against Amazonian Masterhood) защото американците не са били толкова корави колкото Българите. Така…дами и господа, очаквайте до няколко дни на бял свят да излезе и официалният сайт на NO MA’AM в който ще може свободно да се включите и да изразите своето мнение относно жените…този път…НЕ ГОСПОЖО!

…очаквайте ни по-силни от всякода. И…използвайте силата, може да ви помогне…или не ?!

Така…тъй като аз съм отчайващо мрънкало, а мрънкането ми се сравнява с разтопяването на айсберг на който се препичат дозина пингвини и псуват Бил Гейтс…реших днес да мрънкам. Днес не ми е ден, а щом не ми е ден…ще мрънкам!
Всичко започна в 5:30 когато будилника на телефона ми звънна. Това добре, ами аз отидох да си взема закуска от магазина (и цигари, но от моите – нямаше!). Закуски (и цигари от моите) нямаше. Това го преживях. Зарових се под завивките и очаквах в 6:10 да звънне пак будилника, да седна и да си поговоря малко с приятелката ми (както и да звучи това). Той хубаво звънна, ама аз втори ден не мога да си говоря сутрин с нея. Вчера нета ми беше паднал, днес аз паднах (буквално). От бързането + тъмнината + ефекта от Трифон Зарезан (което ми звучи като Зарязан, но това ще е тема на друг пост) таборетката ми се изправи на пътя (или аз на нейният, не мога да съм сигурен с точност) и тя ме спъна. Супер нагло ме спъна, аз паднах по начина по който падат пингвините, дървата и флегматиците – туп напред. Аз хубаво паднах, ама се джаснах в масичката…нейната дървения проклета…дано да изгори някой ден.
И от тук започват неволите ми.
Тръгвам аз да си хвана автобуса към училище, а тъпият му с тъп надрискан мустак (така казвам на шофьора с мустаците) затвори вратата пред мен и ми се изсмя. Ама кой ще остави тази работа така…ще му го върна…тъпкано. Някой ден аз ще го издебна когато е слязал да налее нафта в автобуса и ще се кача на шофьорското място и ще затворя вратата пред него и ще го посоча с пръст и ще му се смея. Ама много ще му се смея.
Как да е…аз съм стопаджия преди всичко. Стопирах. Първата кола ме опръска с вода, от прозореца на втората кола към мен полетя “неволно” хвърлен фас, но третата спря. До Пазарджик (18 км) съм слушал новото CD на Азис (омЪгЪ ?!). Как да е…Азис ми подейства като студен душ в и без това мизерно студеното време навън. Отидох на училище и какво да видя ?! Имам закъснение. Мамка му!
После след едно небивало разместване на часовете, като заради моя клас разместиха програмата на цялото училище пак изпуснах един час. За капак на всичко физичката спореше с мен и настояваше, че “Теория на струните” не съществува. Не съществува ли ?! Тая в кой век живее. Не стига, че ползва некачествена боя за коса, ами спори с мен. Наркая стигнахме до споразумение, че аз ако й покажа теорията на струните, тя ще се извини за това, че ми каза “…малоумен ученик”. Айде, обидата си е обида…ама империята винаги отвръща на удъра (или повръща от него ?!)…

Изкарах денят криво-ляво докато не дойде време за техническото чертане, което ми води класната. Вижте хора, ако сте виждали уранготан, съблезъба мухоморка и зеленокрак еднорог – значи сте виждали моята класна. Айде, няма да засягам външният й вид който може да се конкурира спокойно с външния вид на престаряло сирене. Мина и този ден.
Отивам към “стопа” за да се прибера на автостоп. И какво ?! Две магистралки застанали на мястото където аз стопирах. Това беше една тежка травма за моето чисто, невинно, детско съзнание. Не стига, че едната ми искаше цигара, ами и другата ме попита “Ти не искаш ли нещо по така”, на което аз отговорих “Да, искам нещо по-така. Само дето се разминава с вашите представи за “по-така”. Просто искам да се прибера навреме у нас.”
Аре магистралките ги качиха, дойде и моят шанс да ме качи някоя кола без да има задни мисли. Да…качи ме. Качи ме най-дебелата жена на света. Тялото й заемаше 2-те седалки отпред, цялата задна и част от багажника. И слушаше Анелия и пушеше Фемина. Аре, стигнах си до нас, преживях емоционалният шок. Реших да пийна една студена вода, но за мой шок и ужас студена водя нямаше. Абе какво им стана на хората бе, вместо да спрат топлата вода бяха спряли студената. Окей…няма проблеми – ще отида до магазина. Отивам аз до магазина, а там продавачката ме посреща със зловещите слова “Ти к’во искаш ?!” и аз отговорих най-културно “Дайте ми една минерална вода, Синьо Виктори – пакет, Течен шоколад Nucrema, 10 вафли “Сами” и 2 нектара” при което всичкото това удоволствие ми струваше 6 лв. и една стотинка. Дадох аз шест лева и си мислех, че ще си ходя. Но тя ме спря с въпроса, защо не си плащам цялата сметка. Е как да й обясня, че нямам една стотинка в момента…крава!
Наложи се да си избирам още нещо в рамките на 99 стотинки. Накрая намерих халва за 98 ст. и така по този начин магазинерката ми стана длъцница с 2 стотинки. Тя естествено нямаше какво да ми върне и почна да ме залъгва с близалки и бонбончета -> луче!
Бръкнах се още 55 ст. за едно пакетче лукчета + 1 близалка.
Прибрах се, утре имам немски, а не ми се учи. Абе хора, коя част от “Не ми се учи” не могат да схванат учителите ?! Толкова ли са изостанали с еволюцията си !!!

…сега слушам Metallica, ям течен шоколад и шоколадова (тунквана) фафла и пия нектар.
…знаех си, че ще умра от захарна болест!

Мрън!