The wall

Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Прасчо работят заедно в ресторант “Горски кът”. Прасчо работи с Y дни по-малко от Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Кума Лиса работи кисне в ресторанта наравно с Кумчо Вълчо, но присъствието ? зад бара е едва доловимо. Кума Лиса. Един работен месец има 20-21 работни дни. Как така в края на месеца Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Прасчо получават една и съща заплата?

На отговорилите правилно се полага бира.

Преди месец, по чиста случайност попаднах на реклама на Мисия Лондон. Видях много любимата ми Ернестина, която ми е още по-близо до сърцето след Ерудит. Мислех, че филмът, в който играе ще да е хубав. Сега си мисля, че най-голямата грешка на Петър Слабаков е благословията, която е дал на Ернестина да играе в този филм.

Отличителен белег за филма е ситком хумора, който се забравя секунди след края на изгледаното. Лицата, които се срещат във филма са изтъркани, скучни и не умеят да грабнат публиката. Поне мен не ме грабнаха с нищо. Циничност и вулгарност, дал Бог. Чудя се кой болен мозък е дал пари за направата на такъв филм, така да го наречем. Колкото и да се чудя — отговора е ясен. Българско-македоно-унгаро-английска продукция. Някой е налял някакви пари, защото се надява, че филмът ще се хареса на масите. За това помага Любо Нейков. Бившият депутат от онази политическа партия, чийто лидер е един побелял от злоба, разкрива истинското си амплоа. Павел Чернев се казваше…май. В калабалъка се мяркат и видни личности от световното кино. Разбирайте от Холивуд. За повечето хора световното кино започва и свършва в Холивуд. Опазил Бог.

Мисля, че отвращението, което изпитах до средата на филма не ми позволява да пиша повече. Ако можеше някой да спре този филм от прожекция, щеше да направи поне нещо добро. През кадър се вижда кой е спонсора на продукцията. Винпром Пещера. Не го казвам, защото съм от Пещера. Просто отбелязвам стековете цигари и долнопробната ракия, която се вижда тук-там. Можеха да го направят с малко повече вкус и чувство за хумор. Например — кралицата прави специален прием, на който келнерите обикалят с поднос, а на подноса има гордо изправена бутилка ракия, на която са свалени етикетите. Това е напълно достатъчно. Всички знаят формата на бутилката.

Преди година бях писал (май) за едни скрити реклами. Сега няма за какво да пиша…поне по този филм.

Всъщност, не може да се отрече, че филма е най-скъпата реклама на винпром Пещера.

Бог да пази кралицата от български цигари!

Оценка: -2/6

По стечение на обстоятелствата, познавам хора, които яростно стискат своята група, така да я наречем, общност, като не желаят да допускат нови попълнения в…и без това изтънелите си редици. Това са едни застаряващи хора, които отказват да излязат от стереотипите на своето време. Не приемат нищо ново, отхвърлят новите идеи. Като казвам, че отхвърлят новите идеи, това не означава, че самите идеи са за изхвърляне. Тези хора просто не желаят да приемат идеи от хора, чието мислене е новаторско и често в разрез с остарелите канони. Иначе казано — не се кланят на божествата, на които те се кланят.

Може би отделям твърде много внимание на тези хора. Макар те да не го заслужават.

Без да осъзнават, тези атласи, които крепят тяхната представа за света и изкуството, всъщност го унищожават най-безцеремонно и спират неговото развитие. В този смисъл — много често се питате и дискутирате, вероятно и търсите причината за лишените от смисъл “нови неща“. Ами…не е толкова трудно да се досетите. Почти нищо не се случва, не защото няма почва за него, а защото т.нар. критици не биха го харесали. Новаторството е в разрез с тяхното време, а всичко различно от тяхното време се счита за неизползваемо, глупаво и тъй нататък. Не излизат книги на български автори, които да не бъдат прилично обругани поради липсата на допирни точки с ценените от тяхно, че и преди тяхно време, така да ги наречем автори.

Виждам и какво се получава. Канонизират се само и единствено “значимите”, които имат публикувани книги, които са оценени (предимно) посмъртно и са обявени (незнайно как) за вечни, определящи събитията напред във времето, актуални, оригинални, неповторими и тъй нататък. Аз познавам човек, който пише различно от всеобщите възприятия за такива произведения. Това поражда инстинктивно отхвърляне на произведението от онези хора, които са се скрили зад дебелите стени на егото си. От другата страна пък остава неоценен човек, който има нужда да бъде признат. Когато той не бива признаван, а подритван, неговото изкуство отива по дяволите, защото не вижда смисъл да го прави. Тук веднага можете да ме репликирате, като кажете, че нещата, които се показват, често се борят само и единствено за показ пред такива измислени културтрегери, духовни и морални (както сами се наричат) стълбове на обществото, културата, изкуството и тъй нататък. Ако излезете с такъв аргумент, най-вероятно ще получите един присмех от моя страна. Причина за него ще е вашата ограниченост, драги културолози.

От друга страна, тези плъхове действат така, за да имат основание, вече на стари години да твърдят, че няма нищо стойностно. Да си начешат езиците, така да се каже.

Да, но аз знам още нещо. Знам защо тези хора отричат произведенията, които се появяват. Отново е елементарно. Те отказват да приемат нещо за добро…от злобата, която се е превърнала в ново, синьо кръвно телце. А злобата е породена от собствената им невъзможност да напишат нещо по-добро. Сега сигурно ще ме попитате какво ще се прави занапред. Нищо. Просто нищо. Ще изчакаме тези хора да си отидат, защото другояче не може. Зад себе си ще оставят критическите си книги, в които използват помпозни и сложни думички, за да докажат пред себе си, че могат и умеят всичко, при това — по-добре от младите хора.

Та в този смисъл, драги ми смехурковци, стискайте знанията си и се опитайте да сложите още един слой тухлени стени, за да не могат младите хора да се облагодетелстват от социалната ви стълбичка и духовната нищета, в която живеете.

В “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” действието се развива през 1976. През 1976 година не се е пушело бяло боро с некролози.

Microsoft имат няколко продукта, които безспорно са най-добрите в портфолиото им. Продуктът, който безспорно е на първо място в личната ми класация е тази usb мишка. Наистина меки бутони, приятен скрол, масивна и приятна за работа. Нямах проблеми през уикенда с нея. За разлика от много други модели, този модел е прекрасен, поради простата причина, че не е излишно накичен с куп безполезни бутони.

На второ място, това са “миничките“. Повече от сигурен съм, че много хора са си губили времето, опитвайки се да минат експертното ниво за отрицателно време.

На трето място, може би е шедьовърът, сигурно и единственото приложение на Microsoft, което работи правилно. Пасианс. Май повече не е нужно да описвам.

Microsoft нямат правилна политика. Поне относно запазването на реликвите. Двете игри, които до ден днешен играя с невероятно удоволствие…са много тъпи във вариантите си за Windows Vista & Windows 7. Доста извратено е миничките да са цветенца. Също така, много е грозен и интерфейса на пасианса.

Като човек, който решава генерално проблема, просто прикачам читави “минички” и пасианс, които спокойно обезсмислят вариантите си за Windows Vista & Windows 7.

http://cryptsol.net/temp/microsoft/sol.rar

———-
http://cryptsol.net/temp/microsoft/winmine.rar

Вървят чудесно на работния Windows 7.