The wall

Почти съвсем случайно разбрах нещо интересно. Бях си заплюл “Манифест на сюрреализма” и вчера започнах да претърсвам уеб пространството за място, от което да си я сваля и прочета. Бях си заплюл chitanka.info, за да проверя каква е ситуацията там.

Днес се опитвам да вляза там и автоматично се прехвърлям на пиратския залив. Решавам, че кафето ми не работи правилно и пак набирам — http://chitanka.info. Отново се прехвърлям там. Реших, че ъпдейтват софтуера или сървъра и има някаква профилактика.

Преди малко видях една статия, чието заглавие ми обясни ситуацията. “Разбита е пиратска интернет книжарница“. Зачетох текста и останах шокиран. От статията разбрах, че читанка.инфо е пиратска интернет книжарница, която на месец добавяла 600 книги. Нито първото, нито второто твърдение са верни. Сега се чудя къде точно трябва да търся желаната от мен книга и колко пари трябва да се бръкна, защото изданието е старо и рядко.

Нека си представим как се е случила акцията.

Явор Колев се качва по стълбите. Той е единствения без маска на лицето. Не защото не е грозен, а защото е пич. Двама маскирани служители на ГДБОП застават от двете страни на вратата и дават сигнал — кръстосват автоматичните си оръжия, след което ги свалят. В този момент Явор Колев рита врата, която пада навътре заедно с касата. Размахва пистолета си за 500 долара и крещи “Лягай на земята! Всички долу! Говеда, казах долу!”. Стреснатите програмисти лягат на земята, защото за първи път насочват оръжие срещу тях. Явор и компания псуват и крещят. Гълъбите от тавана се разхвърчават навсякъде. Най-ниския от маскираните антимафиоти го поваля с ритник а’ла Чък Норис — ритник със завъртане. Явор Колев прави кълбо напред и опира пистолета си в слепоочието на един мъжки гълъб с думите “Не мърдай, кучи сине. Ще ти пръсна мозъка. На земята! На земята!”. След десет секундната бъркотия, служители на ГДБОП започват да крещят по програмистите: “Ти ли качи “Кумчо Вълчо”, а негоднико! Престъпник! Ставай! Ръцете на тила!”. Един от програмистите се разплаква при въпроса: “Ще ми качваш братя Грим*[1], а?”

ИТ специалистите на ГДБОП започват да разглежда сървъра. Гледат, гледат, гледат, накрая го включват, след дружно положени усилия. Явор Колев вече е научил паролата, защото преди малко е опрял пистолет в слабините на един от програмистите.

username: chitanka
password: ponedelnik

Ровенето по папките довежда само до /home/chitanka/www и до съдържанието на програмния код на сайта. След неуспешни опити да разберат какво пише вътре, служителите на ГДБОП изключват машината, изтръгват кабелите и решават да я предадат на ИТ отдела на Интерпол за допълнителна експертиза.

Явор Колев е щастлив и доволен. Обажда се на ПР-ката на ГДБОП и я инструктира да се свърже с представители на медиите и да разкаже за акцията, но по-скромно. Да използва често думичката “престъпници” и да не споменава неговото име. Все пак, той е човекът в сянка и не желае името му да се разнася наляво-надясно като на супергерой, какъвто всъщност е.

————————

Имам предложение, върху което ГДБОП, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и други видни комикс герои да поумуват:

Уважаеми другари ченгета. Предлагам Ви да се концентрирате основно върху истинските престъпници, а не такива кьор-фишеци. Положете усилия да разбиете ядрото на пиратството. Това, другари, са учителките в детските градини. Те четат на поразия “Вълкът и седемте козлета” пред невръстните дечица, като по този начин образуват престъпността в техните крехки, чисти съзнания. Те, другари милиционери, правят престъпниците. Те и никой друг. Представете си, г-н Цветанов, как вашето дете или детето на вашето дете, всеки божи ден бива подлагано на такива престъпни практики. А кой ще плати на братя Грим полагащото им се? Кой?
Ами четенето на книги в бледна юношеска възраст? Не виждате ли жестоката конспирация, прекрасно измислена от хора с користни цели? Как искате, другари милиционери, да няма престъпност? Разбийте детските градини и тикнете в затвора всички учители!!! ЗАТВОР ЗА ХОРАТА, КОИТО ЧЕТАТ КНИГИ!!! ЗАТВОР!!!

————————
*братя Грим — залагам два долара, че това ще е една от зрелищните акции на Цветан Цветанов и ко.

Харесвам Бараби Блус Бенд. Разни хора ми приказват разни неща за Буги Барабата, макар все да обяснявам, че повече ме вълнува музиката. Както и да е.

Тъжен блус се казва последното парче на Барабите. Текстът е добър, а историята, която се разказва в клипа сигурно звучи позната на много от вас. Вместо да ви занимавам с още писане, просто гледайте и слушайте:

Преди доста време е било модерно да се използва т.нар. “политически хумор”, който иначе е бил сериозно преследван от соц блюстителите на реда, справедливостта, идеалите и ценностите. Сега този тип хумор не само, че не забранен, ами се и използва за ограмотяване на политически неориентираните млади хора. Когато се опитате да завържете разговор с млад човек и насочите фокуса към политиката, той най-често казва някой анекдот относно Бойко Борисов или сродните нему герои от комиксите на днешното време. Ако младежът е на възраст 20-22 години, съществува вероятност да е слушал на магнетофон старите политически смешки насочени към “бай Тошо”. Но толкова. Не повече.

Има си и логично обяснение за това. За да се стигне до обяснението, трябва да се върнем малко назад във времето с нашата иначе старомодна машина, сигурно произведена в Китай. Натискаме бутона, отпускаме се удобно и се пренасяме в 1989 година. Времето е мразовито, а хората преоткриват “Полет над кукувиче гнездо”, незнайно как пропуснато от цензурата. Парното е усилено почти до червено. В залата е топло, приятно, но въздуха е намагнетизиран. В редиците на партията се знае, че днес ще има сериозна промяна в структурата на партията. Повече от половината присъстващи знаят, че днес, в този мразовит 13 декември водача на държавата ще е в центъра на прожекторите, както винаги се случва. Другата половина предполага, че ще излезе и ще разведри публиката, като най-вероятно ще преразкаже, но леко преиначена, историята около срещата му с Леонид Брежнев. Ще говори за награждаването си и тъй нататък. Но не би. Пленумът се претупва, сегиз-тогиз се порицава, хоп-троп — бум-тряс, Живков е свален. Извън залата, чувайки по радиото, много хора се държат за главата. Част от тях, заради ужаса на неизвестността, задават въпроса “Сега какво ще правим?”; “Какво следва?”; “Защо?” и такива. Друга част са ентусиазирани, защото вече няма да ги гледат накриво, защото прокламират идеята за демокрация. Краят на соца е ясен и предвидим. Всъщност, тогава наяве се появява политическият хумор. Вече Белене не е страх докато говориш смешни неща за Тато. И тъй нататък. Тогавашните младежи са объркани.

Васко Кръпката споделя в една своя песен, че комунизмът си отива.

“Преходът” започва. Следващите младежи ще са още по-объркани.

След това се провеждат набързо скалъпени избори. Като “независим” е избран един единствен министър. Другите все още са червени. Осем месеца по-късно, кабинетът пак е нов. Този път всички важни министри са червени. На мода са протестите. В края на 1990-та година вече има министри (и то важни) от различни цветове. Има нещо като зародиш на демокрация, докато младежите се опитват да се ориентират в случващото се. Следващото правителство бие на демократичен свят, ако приемем, че синьото е цвят на демокрацията, но почти всичко се проваля. Гладните стачки са често срещани.
След това правителствата са шарени, като изключим едно жълто, едно червено и едно черно-бяло. Политическият хумор вече е станал част от живота на нормалните хора. Отивайки на работа във фабриките, някои работници са посрещани с “Защо се криеш, като никой не те търси?” и други широко използвани сред масите кратки анекдоти.

Интелигенцията не е ценна.

Младежите вече знаят, че могат да хулят правителството, без да бъдат преследвани.

Тъй като нашата машина навремето е китайска, тя се движи хаотично през пространството. Някак си набързо ни изплюва в ДНЕС и ние гледаме напред. Обръщаме се към миналата седмица, за да разберем, че преди месец имаше поредица прожекция филми на Антониони в дома на киното. Озъртаме се, за да намерим интересни книги, които са ни убегнали, защото са добре скрити в кашоните. Не защото силно харесваме кашоните, а защото нямаме пари да си купим книги от книжарницата. Или ако имаме, те са на безумни цени. Сюжетът им е по-безумен от стойността. Младежите не се интересуват от книги. Дори в редки случаи са проявили желание да заменят петъчната дискотека с гост Ивана, за да прочетат автобиографията на Чарли Чаплин. Всъщност, той дори е леко неизвестен. Младежите знаят, че съществува такъв “комик”. Заглеждали са по енциклопедиите разни сцени от “Треска за злато” и ненадмината боксова сцена от “Светлините на града”. Единственото черно-бяло, което е вероятно да са гледали с желание е поп-фолк клип на Влади Априлов. Но и това не е сигурно.

За малко излизаме от машината на времето. Поглеждаме изцяло остъклените сгради, в които слънцето се отблясва. Проследяваме хода на снопът лъчи и виждаме, че стига до друго, което го отразява. Това са очилата на младо момиче с огромно деколте, което се е надвесило над изгората си и му говори за вчерашната дискотека. Решаваме да се поразходим още и стигаме до една градинка. Решаваме, че е хубаво да се скрием за малко от жегата и сядаме на първата пейка. От жегата успяваме да се скрием, но не и от пошлостта. На отсрещната пейка сядат момче и момиче. Знаем това, защото сме тесногръди и сме приели, че само момче и момиче могат да се целуват. По нищо друго не можем да разпознаем момчето. То е с къси панталони и обръснати крака. С оскубани вежди. Момичето е по сутиен и панталонки. Но не е кризата причината за нейното оскъдно облекло. Не и финансовата. Момчето и момичето се отдават на страстната си любов, която е пламнала при запознанството им на вчерашния купон в апартамента на починалата баба на момчето. След екстазито, момчето и момичето са се събудили един до друг и решават, че това е съдба. Момичето е на 15, а момчето на 18 години. Симбиозата им изглежда е постигнала апогея си мигове преди да дойдат в градинката.

Ние продължаваме все напред в градината, смело газим прясно окосената трева и сядаме на една от пейките, около едно “езеро” на което има безброй каменни жабки. До нас, едно малко момченце, на възраст не по-солидна от възрастта на момичето, което видяхме преди малко. Момченцето изглежда изморено. С единият си крак е настъпило прозрачно пликче, което е нацапано с нещо бяло. Изглежда безпомощно. До него идва друго момченце. То вдига пликчето от земята и сяда. Оглежда се боязливо, игнорира ни, тъй като ние се правим, че не го виждаме…и то доближава отвора на пликчето към лицето си. Ту издува пликчето, ту отнема въздуха, който е вложил в издуването и повтаря действието около десетина пъти. После с уморява и изпада в безпомощно състояние, точно като момчето до него, но не губи дух — смее се. Ние ставаме, защото искаме да видим дали това младежко общество някога ще се промени.

Пътьом ни шамаросва още пошлост. Но от този шамар не боли. Познат ни е от някъде. Ние забързваме крачката си. По радио уредбата се чува строг глас, който приканва всички да се разотиват по съответните учреждения за развлечение. Странно. Леко утопично. Младежите отново са объркани.

Стигаме до машината ни на времето. Отваряме, за да влезем вътре, но срещаме неприятен перипет. Група младежи с голи глави, ритат нашата машина на времето и крещят “Смърт за извънземните”. Те не разбират, че това не е извънземен кораб, а машина на времето. Но техните метални прътове и тръби са безмилостни и чупят. После младежите с бръснати глави обръщат машината ни и скачат с кубинки по нея. Никой не се опитва да ги помоли да спрат. Тогава най-високият свирка с уста силно, привлича вниманието на останалите и казва “Момчета! Закъсняваме за срещата със защитници на чужденците! Бързо в трамвая!”.

Вече не можем да идем напред, нито да се върнем назад. Сега ние сме объркани.

Тръгваме в неизвестна посока. На видео стената, която е разположена на стената на “културния дворец” се вижда привидно възрастен мъж със строго лице. Той сяда на масата и отпива глътка вода. Обявява, че от днес предоставя нова, модернизирана вариация на свободната воля…или иначе казано — лоботомия. На тези, които не желаят да се подчинят доброволно на операцията — силните органи на реда, само и единствено с цел доброто на хората, ще организира акция “Промиване на мозъци” и ще заведат насила всички, които не са отишли на операция доброволно. После разказва за старите си акции: “Модата”; “Крушите”; “Патладжаните”; “Машините”….

Май само ние осъзнаваме, че нямаме алтернатива. Трябва да се подчиним на Системата, защото тя е успяла да подчини почти всички. Подчинените не мислят, не искат да живеят свободен живот, не изпитват необходимост да четат. Тях не ги интересува. Системата им е осигурила подслон, дава им мизерни пари, разпределя им цигарите на дневни дажби…но им предоставя неограничена възможност за пилеене на живот.

Край.

Топ новина във вестник Капиталист: Успешна акция!!!
След проведена акция “Младите”, министър Цветан Цветанов обяви резултатите. 1 756 321 младежи са подложени на са успешно превъзпитани. Отстранени са важни престъпни функции като мислене, позиция и мнение. “Това е най-успешната акция, която правителството на ГЕРБ е провеждало.” сподели Цветанов и допълни “Тази акция е и най-успешната в рамките на времево-пространственото сътрудничество между политическите партии и Системата.” Министъра обяви, че се подготвя платформа за още по-успешно провеждане на бъдещите акции, които ще последват акция “Младите”. Акцията няма да бъде моментна, а ще бъде повтаряна периодично на цикъл от пет години. “Младите трябва да работят ЗА държавата, не ПРОТИВ нея!” завърши Цветанов. По непотвърдени данни, следва акция “Промиване на мозъци”.

—————-
Този текст не беше публикуван никъде.