Echoes
Прелита хрумка, прелита втора. Не мога да ги уловя.
Вече два месеца не мога да се концентрирам и да напиша нищо. Прелитат хрумка след хрумка…а аз не мога да уловя нито една. Не мога да я сграбча, да я стисна и да изцедя всичко, което има в нея. Мисля, че ми се е случвало да напиша нещо, което става…един, най-много два пъти. Да, самокритиката е на виртуозно ниво, което много малко неща да видят бял свят. Освен огледално — не харесвам нищо друго, което е излязло изпод пръстите ми. Дори и “огледално” не го харесвам по начина, по който бих искал да го харесвам. Камоли да го пратя на корекция.
Едно летаргичено echoes ме е хванало, а така както го усещам — няма намерение да ме пусне скоро. От една страна ми се пише, от друга — нямам живец за писане. Самото понятие “писане” се е превърнало в рутинно задължение, което може би, някой ден ще ми е ежедневно задължение. Бях почнал да пиша нещо много дълго. Написах 65 страници, подложих ги на корекция, а последна сметка — 7 страници. Цели 58 страници фира. Разтягането на локуми никога не ми е било любимо, няма и да бъде, но се налага. Когато размених няколко писма с една редакция, тяхното мнение беше, че младите автори не струват. За това и нищо не съм пращал никъде. Не пратих нищо от чудаците, не пратих нито един разказ.
Понякога се чудя дали има смисъл да пиша. Не, че не ме плаши критиката, но с нея нямам проблем. След като Светлето ми обясни, че “Каквото и да било, щом е различно от Достоевски и Пушкин — не става!” аз пак не спрях да пиша. Така де…нека е театрален критик, който разбира от литература…но дори Достоевски и Пушкин са били моментно треснати от муза, когато са написали великите си неща, които са останали в графа “литературна класика”. Пък и никой не може да ме убеди, че един “велик” автор пише винаги силни неща. Дори ако се вземат любимите автори на всекиго — имат силни, имат и слаби неща. Явно съществува някакъв баланс.
Надали ще спра да пиша някога. Това ми звучи невъзможно — да изпитвам необходимост да правя нещо, а да не го правя. Това си е и мазохизъм, поне в някакъв смисъл.
А за какво писане става въпрос…
