The wall

Днес — повече от явно е много специален повод за празник. В същината на цяла идея около 24 април 1990, освен пръкването ми на бял свят се крие и съвсем случайно откритата ми астрална близначка Поли. Тук историята е малко по-интересна. Сигурен съм, че когато видях за пръв път Поли (и когато играхме билярд) ми мина някакво deja vu. Вероятно може да сме се разминавали нейде из градовете…но по-късно, отново по съвсем случаен начин тя ми изстреля въпросът “Ти пишеш ли?”, а моят отговор си беше редовния “Да, но не показвам, защото са много слаби.” След още известно време установих(ме), че сме родени на една и съща дата…в една и съща година. За да може да е още по-интересно — родени сме и в един град. Очеизваждащо родените в един и същи ден, една и съща година и т.н. в известен смисъл са доста еднакви…е, с малки разлики. Още по-интересно за мен беше да прочета списък с книги на Стивън Кинг, които тя е изчела. В последните ни по-продължителни (за жалост индиректни) разговори стигнахме до много общи гледни точки. Мисля, че хората, които твърдят, че астралните близнаци са нещо, което съществува в болните мозъци на хората, които вярват в това…ами твърдящите това могат да се запратят в девета сатурнова глуха

Мисля, че това е първата година от доста години насам, в която не говоря за моят рожден ден. Някак…абе, да ви кажа — по-хубаво е да си намериш астрален близнак/близначка. Казваш това, което той/тя иска да чуе и чуваш това, което ти искаш. Понякога е малко психиращо, особено ако сте разговаряли само двамата точно един единствен път. Това ми напомня на фобията ми от близначки, но тук е по-различно.

Знам, че е малко странно, че вярвам в такива неща, но все пак се чувствам страхотно при мисълта, че познавам своята астрална близначка. Бидейки такава — сигурен съм, че утре като й се обадя да skip-не известен период от училище — ще го направи. Тъй де…обещал съм парче торта

На практика вече 24 април вече не е същия…в някакъв смисъл. Вече ще е shared birthday. Пък и замислете се — били сте легло до легло в родилното, надавали сте боен рев в един глас, вероятно сте си говорили някакъв неразбираем бебешки език…и след 18 години се запознавате, вече пораснали. Странни неща, които осмислят живота и го правят поне една идея по-цветен от стандартните сиви краски. А сега…да взема да напиша поздрава най-сетне:

Поли, душице…не две, не три, а тридесет книги да издадеш. Дано изпод пръстите ти излиза поезията, която искаш да излиза. Искрено ти пожелавам твоята поезия да стигне до много, много, много хора…и дано някой ден стигнеш, че и да подминеш Емили Дикинсън. Желая ти го от сърце!

Честит рожден ден, Поли.
Честит рожден ден…и на мен

Дано сме живи и здрави…всичко друго се постига постепенно…

П.П. Довечера сборен пункт “великата кухня”
П.П.П. Честит ден-ден и на Лили Иванова
П.П.П.П. Честит ден-ден на Хъбъл! (nplus, благодаря!)