The wall

Владо ми прехвърли топката, та трябва да опиша как протича един мой ден. Трябва да отбележа, и то дебело, че сегашните ми дни нямат почти нищо общо с дните ми преди месец. Но, ето как приблизително протича денят ми:

– Ставам колкото се може по-рано. Старая се да е около 7, макар че в последно време взех да ставам в 11:00, че и по-късно. Правя си кафе, пуша, пия второ кафе, пак пуша…и сядам да прегледам вестниците. Е, по-добрият вариант, поне за момента е да чета електронни вестници. Чета предимно Капитал, Дневник, Всеки ден, Култура (нея само в Четвъртък). На първите два вестника, по-скоро следя определени коментари, защото ми е интересно мнението на хората. В промеждутъка от време преглеждам и други неща от Google reader, edno23, twitter, както и gmail. След като съм изчел всички необходими неща, сядам да пиша. Пиша…странни работи, най-общо казано. Повечето са есета, но намирам и време да попиша и мои си неща.

– По обяд най-често ям. Между 12:00 и 13:00. После пия кафе, пуша, пия второ кафе, пуша и пак сядам да пиша. Ако някой ми се изтресе на гости — отделям му внимание, после пак пиша. Така до около 17:30. До 18:00 гледам нещо тъпо, после сядам да пиша, обаче неща, които искам да пиша, не неща, които съм принуден да пиша.

– Вечер, докато светлината позволява, понякога излизам да поснимам малко. В последно време взимам само 75-150. Ако някой удари един ping — излизам да се видя с него. В София по-често пингват Емуто, Борето и Ели, защото другите или имат да вършат нещо в БАН или трябва да вършат други неща, но не и да пият по бира, не и в този месец

– Късно вечер понякога си правя кафе. Сядаме да гледаме нещо тъпо, да речем Алф, после продължаваме да гледаме нещо тъпо, най-често Алф…а преди заспиване отделям по около час за четене на книга. В момента книгата, която чета е “Кланица пет” на Кърт Вонегът, като това ми е подарък от Ели. Благодаря!

На пръв поглед изглежда страшно скучно, но не е точно така. Когато има митинги или протести — на първа линия, ако може и с апарат в ръка. А писането…не се и надявам някой да каже нещо различно от това, че му се вижда скучно. Е, на мен не ми е скучно.

Този начин на живот ще продължи поне до края на месеца. После нещата ще станат много по-динамични, както предвиждам и си организирам плановете. По-малкото Интернет ми влияе по-добре, защото не се разсейвам. Ако пък имам късмет — може интересното нещо, което пиша, да речем до края на годината да бъде готово. Не знам

Измежду всички занимания през деня отделям време да релаксирам с концерти. В последно време релаксирам предимно с Remember that night, P.U.L.S.E и Live in a Italy, няма да казвам на коя група. Освен това, другата музика за релакс се ограничава до About face.

Толкова за мен. Прехвърлям топката на Георги, Емуто, Киро, Ники и Aureyr.