The wall

Като всяко чудо за три дни (в този случай повече), из медиите се вихри “скандалът Първанов – Дянков“. Тази случка дава чудесен повод на тези, които наричат себе си “журналисти”, да тракат копчета по клавиатурата, а на екрана да се визуализират глупости, глупости, глупости. Разбира се, “журналистите” също са хора, също имат нужда от заплата. Заплата пък се печели с труд. В техния случай, симулация на труд, но много убедителна.

Накратко — цялото вдигане на врява идва от гостуване на министъра в шоу…така да се нарече. Последвайте препратката, за да видите точно тази част от “шоуто”, от която президент Гоце смята за скандална, а думите на министъра определя като лъжа. “Симеон Дянков при Иван и Андрей.”

Последва разговор между министъра и президента, който е протекъл приблизително така: Дянков отива и се мазни, мрънка, почти пуска сълзичка, а Първанов се прави на суров, морален, смешен и тъй нататък. Целият разговор е записан и публикуван. Можете да прочетете писмена извадка, както и да чуете аудио запис на разговора. След като чуете (или прочетете) разговора, най-вероятно бихте си задали много въпроси. Например — колко културно грамотен е министъра? Защо хленчи, а не се държи като мъж? Защо президента е приел тази роля на наранен пингвин? Защо министъра и президента говорят за едно и също нещо, без дори да се изслушват? Защо министъра се мазни на президента? Защо президента раздава заповеди от лично естество, за които няма правомощия? Защо министъра не знае, че го записват и какво нарушава това? Защо грубо се нарушават институционалните и лични граници? …и други такива въпроси, на които отговори ще намерите по всички вестници, които претендират за оригиналност. Интерпретациите са всевъзможни, като нечуваното незнание на журналистите е видимо прогресивно, поне с всяка прочетена статия.

Предпочитам да преразказвам чрез Дневник. Не твърдя (и то никак), че те са мерило за каквото и да било, при условие, че 2/3 от материалите им са преиначени по деликатен начин, опитващ се да не влиза в конфликт с червени политически партии, защото от там идва сериозен процент от инвестициите, които се наливат.

Президентът днес ще говори за скандала. Тъй като ние не сме миропомазани, не можем да си чистим личните вражди по телевизията. Да, обаче Гоце може. Защо? Защото е президент.
От политическа гледна точка, Геройко Борисов и сие имат възможност да използват думички, които звучат сложно, но изначално няма никакъв смисъл от тях. Например “ГЕРБ реши да проучва възможен ли е импийчмънт на Първанов“. Сигурно в кривата сграда е модерно да се използват думички като импийчмънт. Според Wikipedia, импийчмънт означава “обвинение” (буквален превод), а иначе — процедура по обвинение срещу човек, който се намира по-високо в хранителната верига на властта. Прекрасно!
Хипитата от СДС пък заемат привидно неутрално. Разбира се, те сигурно идея си нямат защо заемат такава позиция, но бидейки хипари, те се длъжни да са срещу властта…нищо, че са част от нея. Това е интересно — СДС предлагат разни стратегии, които не винаги стават публично достояние. Обсъждат реформи, промени и предложения, които не стигат до хората, каквато беше основната им цел, поне в предизборната капмания. След като са част от простосмъртните граждани, правилно е да споделят с тях какво мислят. Пардон, те вече са във властта. Няма какво да споделят. Вече не са длъжни.
Политическата партия, която винаги е в съпротива, партията на комиците, както я наричат някои, от своя страна подкрепят свалянето на президента. Биха постъпили така срещу всеки, който трябва да бъде свален. Сигурно биха свалили и майките си от власт, ако мога да перифразирам Дон Кинг. Ред, законност и справедливост са три думички, които нямат място в което и да е изречение написаното за правителството, въпреки непрестанните опити на Геройко Борисов да представи сегашния кабинет като надежден.

Всичко си има граници. Границите обаче бяха прескочени, след като БСП и СДС преиначиха цялата история и я превърнаха в политически скандал. Това вече е грозно.

Както казах в началото, скандалът, така да се нарече, тръгва на лична основа. Противно е да се изнасят лично недоразумения и словесни схватки в публичното пространство. За такива случай има предавания като това на Венета Райкова, Миглена Ангелова, Марта Вачкова и тъй нататък. Това е за обикновените хора. За необикновените процедурата по публичен резил е по-сложна. Трябва да станат част от властта, за да може после да се плюят в национален ефир.

Знаете ли…грозно е. Ако гледах телевизия, сигурно щях да виждам ежедневно Геройко Борисов, Яне Янев, Съргей Станишев и други карикатурни герои, които са ми противни още от преди появяването им.

Допълнение:
Замисляте ли се защо Дневник има “червен фон” на логото? Името на областния управител от червена партия, който спонсорира вестника е…известно, но вие си го намерете. Жокер: бивш зам. министър на министерството на войната по пътищата.