The wall

Трудно човек би си представил, че все още някой може да прави нещо на воля. Макар този някой да е най-обикновено животинче. Винаги съм намирал една любопитна жизнерадостност в животинките на село. Имам няколко любими такива животинчета. Едното, което обича да хапва необезпокоявано, изглежда така:

Намирам винаги една искреност и чистота в усмивките на хората, които отдавна са изживели всичко, което са могли да изживеят. Те изглеждат по-щастливи от нас. Това е видимо с просто око:

Тях не ги вълнуват политически скандали, корупции и прочее неща, които вълнуват времеимащите да се занимават. Те изглеждат щастливи, независимо от кой ъгъл ги гледаш:

Когато влизам в старата къща на село, винаги отивам на едно място, на което след време ще цъфнат праскови. Разбира се, там има много неща, които скоро ще цъфнат. Преди да цъфнат, дръвчетата изглеждат по начин, който ме кара да се сетя за Pink Floyd – Embryo

Има още неща останали от миналата година. Напомнящи за сухото, нажежено лято

Винаги съм обичал старата помпа за вода. Вече в нея виждам само раждиви спомени от раждивия комунизъм.

Както в началото казах, животинките на село са някак прекрасни. Дори това кученце, което трябва да пази и да лае когато идват чужди хора, но всъщност джафка плахо..по-скоро мелодично страхливо.

Както и по-старото куче, което някои хора сигурно вулгарно биха нарекли кучка:

Зад това куче се намират кокошките, които за жалост се движат много по-бързо, отколкото аз мога да ги уловя.

Не знам защо, споделял съм с много хора, че много харесвам прасета. Няколко години на село не е имало прасета. Да, обаче тази година има. Ще има до коледа. После няма да има. Но това, което на коледа ще бъде…което ще присъства на коледната трапеза, така да се каже, е много симпатично.

Прасетата са много любопитни. Нищо, че сега гражданите ще се възмутят. Но какво пък? Да се възмущават на Прасчо?

Всъщност, в момента тече едно специално приготовление из целия двор. Дворът в този момент на годината изглежда така (виж следващите кадри)

В сняг, забравена от всички, седи една лейка, която през зимата няма как да влезе в употреба.

Тук след време ще има домати, краставици и тикви. Няма да е голо. Сега изораното, скоро ще бъде покрито. После ще се плеви. От такива жени, които видяхте в началото. После тези домати ще се сортират. По-хубавите могат да отидат за продан. По-лошите ще останат за хората в къщата. Така се прави. Сигурно така е правилно. Макар и малко поударени, “лошите” домати, които няма да се продадат, ще се нарежат на салата. Със сигурност ще са по-вкусни от тези на пазарите:

За салатата, дядо ще сипе най-щедро, остатъците от последната ракия, която незаконно е правил. А спомените от тази ракия, аз ще си запазя със следващия кадър:

Сигурно няма да забравя как тази люлка беше едно от най-прекрасните забавления, които някога е имало на село. Сега тя е прашна, прогнила, а вече децата не желаят толкова елементарните забавления, с които ние сме живели:

Когато бях малък — с няй-голямо удоволствие сядах в старата кола на дядо, която постоянно седеше в гаража. Или се качвах над гаража, за да си набера грозде, което сладко-сладко да си похапна. Сега вече гаража е занемарен. Прашен, неприятен…също като една система, която е довела до неговото занемаряване. Иначе изглежда добре, поне иззад капките:

Едно знам. На дядо, на баба, както и на всички, които живеят на село им е забавно. Рядко съм ги виждал унили, изморени…и вбесени от живота. А сега, през зимата, те имат нещо, което е малко, красиво и ги топли.

Хубав ден. Благодаря за отделеното внимание. Котката благодари също. С един сексапилен поглед: