За лицензите и “простотиите на отворените общества”
Забелязвам, че голяма част от хората, които правят хубави неща ги публикуват в Интернет. В публикуването няма лошо – за това е Интернет.
Нещото, което обаче много ме дразни е това, че в 90% от случаите качествените творби се публикуват под copyright “лиценз”. Разбирам – лошо няма…автора иска да запази авторските си права.
Нещото, което обаче ме шокира е масовто несподеляне на “простотиите” на отворените общества. Това е въпрос на личен избор – така е. Но е тъпо дори да се мисли в стил Добри Божилов и да се твърди, че отворените “неща” са глупави, че са простотии и прочее. Хубаво е хората да проумеят, че безплатните неща в много от случаите са по-качествени от лицензираните. Като например OpenOffice.Org. Не ми се спори и нямам за цел да карам “затворените” хора да повярват, че безплатните неща са по-качествени от платените такива. 
Идята ми беше за лицензите. Много хора не схващат идеята за Creative Commons и вариациите му. За това ще се опитам в долните редове да обясня какво е Creative Commons и става ли за ядене.
С няколко думи Creative Commons представлява…всъщност договор. Този договор като цяло е твърде различен от copyright, но хората масово не го спазват…както и copyright впрочем. Когато човек иска да сподели своя “творба” (текст, картинки, музика, код, софтуер и прочее) сериозно се замисля (може би) за лиценза. В повечето случаи решава да му лепне един (c) и да запази всички права. Лошо няма. Друг е въпроса, че така скопява творбата си и хора като мен (например) се чудят изобщо дали да гледат такива творби. За това и избягвам блоговете и сайтовете, които бълват (c) съдържание. Но Creative Commons, с неговите вариации предполага по-свободно използване на творбата..в някои случаи.
Няколко пъти са ме питали каква е тази простотия cc-by и всички буквички след тиренцето. Ще се опитам да го обясня достъпно, за да могат да го разберат повечето хора…ако има такива, които не знаят какво е това Creative Commons…
cc-by – или “признание”. Пример – аз публикувам този постинг под cc-by лиценз. Ако на някой друг му хареса и реши да използва пасаж от него или да го пре-публикува, то просто трябва под публикуваното от него да сложи препратка към оригиналния постинг и да спомене автора. Това е един от леките лицензи…който вестниците все тъй упорито избягват да спазват между другото..
cc-by-nd – “без производни произведения”. Пример – аз публикувам този постинг под cc-by-nd лиценз. Това ще рече, че не позволявам модификации, редакции, промяна на словореда и прочее, когато някой го публикува в сайта си. Ако иска да го публикува – просто цитира пасаж или целият постинг, като просто слага препратка към оригинала и споменава, че автор съм аз.
cc-by-nc-nd – Тук важи същото както и при cc-by-nd, с уловката, че генерираното съдържание не може да се използва за комерсиална употреба. Тоест – не може например вестник “Дрън-Дрън” да публикува из страниците си мое съдържание…най-малкото, че те ще вземат пари на мой гръб…примерно.
cc-by-nc – В този случай съдържанието, което генерирам може да бъде използвано за комерсиална употреба, но може да бъде модифицирано. Тоест – този към този постинг може да бъде добавен още един пасаж на произволно място и да се публикува в който и да е сайт, като аз пак трябва да получа признание – препратка към оригинала и споменаване, че аз съм автор на постинга.
cc-by-nc-sa – тук е малко “по-сложно” и се надявам да не се оплета в обяснението. В този случай – постинга, който аз публикувам може да се използва за некомерсиална употреба, като пре-публикуващият е длъжен да упомене името ми като автор и да сложи препратка към постинга. Постинга трябва да се споделя и пре-публикува при същия, подобен или съвместим с лиценза на оригинала.
cc-by-sa – Тук важи същото, като при cc-by, с разликата, че може да се пре-публикува, ремиксира и модифицира. При публикацията трябва да се спази същия, подобен или съвместим лиценз спрямо лиценза на оригиналната творба.
Има и CCPlus лиценз…за който нито ми се пише, нито хората, към които е насочен този постинг ще си направят да го прочетат.
В такива моменти се чудя дали изобщо някой ще схване това, което съм написал…и дали изобщо ще се опита да го осмисли.
За тези, които не желаят – да си публикуват творбите под (c) – затворен лиценз.
Think open!
